— Имаш ли с какво да го разгледам?
— Разбира се.
Тя го поведе по дълъг тъмен коридор към кабинета си. Макар и също натруфена, със златисти листа, нарисувани на тавана и около рамките на прозорците, тази стая не беше обзаведена безвкусно като останалите. Преобладаващите цветове бяха светлобежово и пясъчно бяло. Имаше много възглавници и меки мебели, придаващи й женска атмосфера. Том усети, че това вероятно е единственото помещение, което Виктор е обзавела сама, и затова го хареса още повече.
Мониторът на компютъра светна. Оперативната система започна да зарежда. На екрана започна да се претъркаля часовник с формата на яйце. След няколко минути се появиха букви на кирилица.
— По-добре дай на мен — усмихна се Виктор и седна на стола зад бюрото.
Сложи диска в процепа на процесора, отвори програмата и извади снимките на картината.
Бяха шест, по една на предната и задната част на платното и четири на краищата, такива, каквито се включваха във фотографското досие на всяко значимо произведение на изкуството, но обикновено бяха скрити от рамката, за да затруднят евентуалните фалшификатори.
Том се зарадва на усърдието на Кристенко, защото вниманието му мигновено беше привлечено именно към краищата. На четирите страни на платното бяха написани с мастило черни главни букви, които нямаше да се виждат, ако картината беше в рамка. Шифър.
— Това трябва да е търсел Ренуик. — Кърк посочи екрана. — На предната и задната страна на картината няма нищо.
— Ще ги препиша. — Доминик взе писалка и започна да пише.
— Няма да разберем нищо без машина за декодиране — подчерта Арчи.
— Машина за декодиране? — Виктор се намръщи. — Какво имаш предвид?
— „Енигма“ — обясни Том. — Казах ти, че според нас Ренуик е откраднал такава машина от един музей в Щатите. Това е немска шифровъчна машина от войната и е голяма колкото…
— Малък куфар — довърши изречението му Виктор. — Знам. Нали ти казах, че Виктор поръча да ремонтират една такава, за да я използва.
— Тук ли е? — обнадеждено попита Кърк.
Тя сви рамене.
— Доколкото ми е известно, машината е в библиотеката заедно с всичко останало. Ще отида да я взема.
Виктор излезе от кабинета и след няколко минути се върна с малък дървен куфар и тенекиена кутия и ги сложи на бюрото.
— Мисля, че е това. Преди няколко години Виктор я купи за колекцията си от някакъв търговец в Швейцария.
— Лаше — каза Арчи. — Трябва да я е купил от Лаше. Той беше единственият там, който би продал подобно нещо.
— Само не ме питайте как работи.
— Мисля, че мога да помогна. — Доминик пристъпи напред.
— Използвала си такава машина? — изненадано попита Том.
— Не, но знам как работи. Забрави ли, че страстта ми са шифрите и загадките? Машината всъщност е един голям ребус.
— В такъв случай, твоя е. — Том се подсмихна на поредния пример за енциклопедичните познания на Доминик. Способността й да изненадва беше едно от нещата, които най-много харесваше у нея.
Доминик отвори очукания куфар и видяха нещо, което на пръв поглед приличаше на старовремска пишеща машина. Издигнатите черни клавиши бяха големи и кръгли. На тях ясно бяха отбелязани в бяло буквите на азбуката.
Когато обаче човек се вгледаше по-внимателно, се забелязваха разлики. Нямаше валяци за листове. Над клавишите имаше плоскост с двадесет и шест кръгли стъклени прозорчета и бледи букви, а над тях — три тесни процепа. На предната част на кутията се виждаше нещо като старомодна телефонна централа — двадесет и шест дупчици с буквите от азбуката, свързани по двойки с тънки черни жички.
— И така. — Доминик седна пред машината и потърка ръце. — Какви са настройките?
— Какво? — Том я погледна недоумяващо.
— Настройките, за да мога да програмирам машината. Какви са?
— Откъде да знам, по дяволите?
— За какво говориш, Доминик? — нетърпеливо попита Арчи.
— Знаете ли как работи машината? — Въпросът й беше посрещнат от три недоумяващи погледа. — Е, добре. Знаете ли какво е заместващо кодиране?
— Когато една буква се замества с друга — предположи Арчи.
— Да — потвърди Том. — „A“ става „F“, „B“ става „G“ и така нататък.
— Точно така. „Енигма“ представлява сложна машина за заместване.
— В какъв смисъл сложна? — попита Виктор.
— Ключът за разбиването на всеки шифър е да забележиш повтаряща се схема — отвърна Доминик.