Поседяха мълчаливо няколко секунди. В колата изведнъж като че ли стана студено. Както можеше да се очаква, Арчи пръв наруши тишината.
— Ще трябва доста да ровим, за да намерим нещо под преспите. — И пренебрежително кимна към покритата със сняг планина, извисяваща се над тях, запали цигара и смъкна стъклото два-три сантиметра, за да издухва дима навън.
— Така или иначе шансовете онова, което е било тук, да е изчезнало, са големи — каза Доминик и сви рамене. — Ренуик имаше почти два дни преднина минус времето да разшифрова картината.
Въпреки че бяха излетели в първия възможен час, за който Виктор можа да подкупи служителите на летището, трябваше да отложат заминаването си за сутринта. Поне Доминик изглеждаше в малко по-добро настроение от предишния ден и това направи чакането по-поносимо. Том все още не можеше да разбере защо му се сърди. Знаеше, че не е най-чувствителният човек на света, но не проумяваше какво лошо е направил.
— Е, щом вече сме тук, предлагам да огледаме — каза той.
Вдигна ципа на якето си и открехна вратата. Снегът нахлу на талази. Въздухът беше свеж и студен, особено в сравнение с приспивната топлина в колата. Том слезе и се приближи до Виктор, която вече беше изскочила навън и чакаше с тримата си хора Григорий, Пьотър и Юрий.
— Виктор? — подвикна Том.
Тя се обърна и насочи към него „Берета“ с късо дуло. Кърк замръзна.
— Дръж!
Виктор му хвърли пистолета и Том го улови във въздуха.
— Може да ти потрябва — обясни тя.
— Не обичам оръжията.
— И аз не ги обичам, но предпочитам да ги имам и да не ми трябват, отколкото да ги нямам и да ми потрябват.
И сякаш за да наблегне на думите си, рускинята бръкна в багажника и извади АК-47. Автоматът беше черен и лъскав, лакираният дървен приклад и спусъкът блестяха. Виктор го държеше непринудено, което говореше за дълга и интимна връзка. Докосването до оръжието, изглежда, намали напрежението й.
Тя имаше право. От обясненията на Търнбул за Кристално острие Том знаеше, че ако все още са с Ренуик, Хехт и хората му ще са въоръжени и няма да изпитват угризения да открият огън по всеки, който се изпречи на пътя им.
— Арженто! — отекна във въздуха нечий глас.
Виктор пусна автомата в багажника и го затвори. Кърк затъкна пистолета в колана на панталоните си, дръпна пуловера отгоре и се обърна да види кой е.
На прага на една от дървените хижи беше застанал възрастен мъж с навита на ръката каишка и викаше голямо куче вълча порода. Кучето не му обръщаше внимание, гонеше опашката си, опитваше се да захапе снежинките, прелитащи покрай лъскавия му черен нос, и развълнувано джафкаше.
— Арженто! — отново извика мъжът, а после затвори вратата и сграбчи кучето за нашийника. То обаче видя Том и другите, отскубна се и хукна по пътеката. Кърк коленичи и го хвана за широкия кожен нашийник. Животното енергично започна да ближе лицето му.
— Danke — каза старецът, приближи се и закопча каишката на кучето. — Арженто винаги се радва, когато излезем на разходка.
— Няма проблем — отговори Том на немски и се изправи. — Доста е буен.
— Да, така е. Поддържа ме млад. — Възрастният мъж с обич погали кучето, после озадачено погледна Том. — С другите ли сте?
— Кои други?
— Хората, който дойдоха по завчера. Казаха, че може да дойдат и други, затова предположих…
— А, да, с тях сме. Те къде отидоха? Телефонът ми не работи тук и не мога да се свържа с тях.
Извади картата и я показа на австриеца. След няколко секунди старецът се ориентира и посочи едно място на картата.
— Ето тук.
Том се намръщи. Това не беше мястото, което показваха разшифрованите координати на картината.
— Какво има там?
— Старата медна мина. Казах на колегата ви, че си губи времето, но той имаше нужните документи, затова го пуснах да отиде там.
— Какви документи?
— Отново да отвори мината. Докара и багери. Работи от два дни — в това време, представяте ли си?! Но само си губи времето. Там няма нищо.
— Защо сте толкова сигурен?
— Като малък си играех там. Разбира се, това беше отдавна, преди войната, но още тогава мината беше изчерпана. Играехме на криеница. Майка ми все се страхуваше, че мината ще се срути и ще ни убие. — Той се усмихна тъжно.