— Говорите така, сякаш е било религия — обади се гласът от телефона.
— В много отношения наистина е било религия — съгласи се Ренуик. — Фанатична религиозна секта с Хитлер като папа и Бог. — Спря да крачи и опря ръце на гърба на канапето. — Комбинацията е била прекалено силна.
— Как така прекалено силна? — намръщи се Хехт.
— Защото, както ти току-що спомена, с времето СС започва да придобива на все по-голям контрол и в резултат на това се разраства извънредно много. Успява да издържа на този растеж чрез вербуването на хора от по-широк и не толкова ограничен кръг кандидати, отколкото в началото.
— И това е разводнило идеологическата целокупност — предположи Дмитрий.
— Да. Така че Химлер се насочва към романтизираната история, германските легенди и езическите ритуали, за да намери обединяващ фактор между различните фракции, появили се в състава на СС.
— В смисъл?
— Химлер копнее за една по-феодална епоха, за време на митове и легенди с рицарски идеали, символи и ритуали, ясно изразено йерархическо разделение на властта и загадъчност.
— Всичко това са само думи — отсече Хехт. — Разкажи за Ордена. И за влака.
— Ще стигна и дотам, Йохан — раздразнено отвърна Ренуик и отново насочи вниманието си към телефона. — Химлер бил обсебен най-вече от легендата за крал Артур и как е събирал около кръглата маса своите дванадесет най-смели и благородни рицари, за да бранят келтския начин на живот от нашествениците англосаксонци. Вдъхновен от преданието, Химлер избира за свои рицари дванадесет мъже, всички с ранг обергрупенфюрер. Те трябвало да олицетворяват всичко най-добро в арийската нация и братството СС.
— Не съм чувал за това — недоверчиво се обади гласът от телефона.
— Не съм изненадан. Дори фюрерът не е знаел за съществуването им. Хитлер би сметнал за предателство факта, че те са положили клетва за вярност към Химлер. Ето защо те се събирали тайно и носели отличителните знаци за членството си в най-елитния клуб в СС само когато били заедно. Тогава сменяли обичайните си униформи с други, които показвали ранга им.
— Каква е била разликата?
— Стандартните есесовски униформи показват полка на войника на маншета.
— Разбира се. — Хехт свали краката си на пода и се наведе напред. — SSI Liebstandarte Адолф Хитлер, Das Reich, Теодор Айке и така нататък. Имена, влезли в историята.
— Орденът разпознавал членовете си по подобен начин, само че имената били извезани със златна, а не със сребърна нишка.
— Орденът на мъртвешката глава? — затаил дъх, промълви гласът от телефона.
— Точно така.
— Но какво е станало с тях? — нетърпеливо попита Хехт.
— Всички до един изчезват в началото на 1945 година. Някои твърдят, че са избягали в чужбина. Според други членовете на Ордена са загинали, отбранявайки Берлин. Аз обаче мисля, че са оцелели и са живели достатъчно дълго, за да изпълнят една последна заповед.
— Каква?
— Да пазят един влак.
26.
Кицбюел, Австрия
7-и януари — 15:31
Скиорският сезон беше в разгара си и красивите като на картичка улици на Кицбюел гъмжаха от хора — нарамили ските си, всички вече слизаха от склоновете.
Арчи предпазливо си проправяше път през тълпата, като поглеждаше картата и в същото време внимаваше да не блъсне някого. За щастие къщата, която търсеше, се намираше на голям парцел близо до пешеходната зона. Той въздъхна облекчено и вкара колата в алеята пред сградата.
Къщата изглеждаше добре поддържана, за разлика от запуснатата градина. Стените бяха боядисани в яркожълто. Дървената облицовка на горния етаж беше сменена неотдавна. Направеният от дъски и пластмасови плоскости гараж вляво беше хлътнал от тежестта на наскоро падналия сняг.
Вратата беше от дясната страна, под отделен покрит свод. Арчи изкачи стъпалата, натисна звънеца и зачака, но никой не отвори.
Той слезе от верандата, отстъпи няколко крачки, огледа къщата и въздъхна. Не обичаше да ходи в чужбина. Мразеше да напуска Лондон, освен ако не беше абсолютно наложително, и щеше да е още по-лошо, ако пътуването му се окажеше напразно.
Приближи се до входа и позвъни пак. Този път вратата се отвори почти веднага и той се стресна.
— Ja? — попита жена на тридесетина години. Косите й бяха прибрани под синя кърпа на бели точки. Носеше яркожълти гумени ръкавици, маратонки и широк анцуг. В коридора зад нея се виждаше детска тротинетка и футболна топка.