— Мъртъв ли е?
— Починал е преди две години при пожар в дома му. Почти три всъщност.
— По дяволите! — Кърк унило поклати глава. — Значи се връщаме там, откъдето започнахме.
— Не съвсем — усмихна се Арчи. — Оказа се, че сега в къщата живее племенницата му. Показах й снимките на картините, а тя ми показа това. — Той извади дигиталния фотоапарат от джоба си, включи го и го даде на Том да разгледа фотосите.
— Същият замък като на едната картина.
— Искаш да кажеш, че е точно копие на картината. Ламерс е подарил витража, след като съпругата му починала — през петдесетте години.
— Това означава, че е знаел за автентичната картина или че е имал достъп до нея.
— Точно така. Въпросът е къде е картината сега? Ако, разбира се, е оцеляла. Имаш ли нещо против? — Арчи измъкна кутия „Марлборо“. Том завъртя глава и Арчи запали.
— Истинският въпрос е какво толкова важно има на картината, че да поръча да направят витража?
Арчи сви рамене.
— Предполагам, че не е само защото го е харесвал.
— А племенницата? Тя знае ли нещо?
— Не, нищичко. Направо щеше да падне, като й показах снимката.
— Защо?
— Защото до Вайсман е сниман и Ламерс.
— Хм.
Арчи кимна и продължи:
— Не го прие много добре. Но ми даде това. Каза, че не го иска в дома си.
Бръкна в чантата, извади лакираната кутия и му я даде.
— Отново символът. Черното слънце — отбеляза Том.
— Знаех, че ще ти хареса — усмихна се Арчи. — Защо не я отвориш?
Кърк превъртя ключето и вдигна капака.
— Железен кръст — рече Арчи и дръпна силно от цигарата.
— Не точно — бавно каза Том и извади кръста от кутията. Страховитата черна фигура сякаш зловещо пулсираше на светлината на свещта. Той докосна релефната свастика в средата и годината 1939 под нея. — Това е Рицарски кръст. Попадал съм на такива медали. Този обаче се различава от другите. Закопчалката на лентата е много по-богато украсена, ръбът е набразден, а не гладък, и периферията е сребърна, а не имитация.
— Значи е високо отличие?
— Едно от най-високите в Третия райх. Мисля, че са раздадени само около седем хиляди в сравнение с милионите Железни кръстове. Колекционерите много ги ценят.
— Ако е принадлежал на Ламерс, това означава, че той или е бил колекционер, или…
— Или е направил нещо, заслужаващо специално признание. — Кърк обърна кръста и се намръщи. — Странно.
— Кое?
— На тези кръстове обикновено е щампована годината — 1813. Понеже за пръв път са били сечени през Наполеоновите войни.
— А какво има на този? Не погледнах.
— Ти ми кажи. — Том му показа обратната страна. Там бяха гравирани хаотични линии, дъги и окръжности, приличаха на безсмислени драсканици на дете. — Каквото и да е това, не съм виждал подобно нещо.
— Същия медал носеше и манекенът в дома на Вайсман — отбеляза Арчи. — Трябваше да го разкопчая от врата му, за да съблека куртката. Може би трябва да видим и него.
— Определено — съгласи се Кърк. — Има ли нещо друго тук? — И вдигна кутията, и я разклати.
— Не знам — подсмихна се Арчи. — Виж сам.
Том отново отвори кутията и внимателно я огледа отвътре, но не откри нищо. Пъхна показалеца да измери дълбочината. Нещо не пасваше.
— Хм — измърмори той и притисна пръста си до едната страна. Кутията беше два сантиметра и половина по-плитка, отколкото би трябвало. — Има двойно дъно.
Арчи кимна.
— Знам. Но един Бог знае как се отваря. Не я напъвах много, за да не я счупя.
— Виждал съм подобни неща. Руски кутии с двойно дъно. Обикновено трябва да приплъзнеш някоя от дървените части, за да я отвориш.
Лакираната повърхност беше гладка, без издайнически вдлъбнатини или ръбчета, така че не беше ясно коя част може да се отмести. Кърк изпробва всички страни, натискаше с палец дървото над долния ръб и го дърпаше, но безуспешно.
Повтори процедурата, като този натискаше надолу. Най-после нещо помръдна и долната част на едната страна изскочи от малък процеп, невидим дотогава. Напредъкът обаче свърши дотук.
— Опитай другата страна — предложи Арчи.
— Защо?
— Може би това е някакъв заключващ механизъм и е освободил нещо от другата страна.
Кърк кимна и се опита да отмести срещуположната част на кутията встрани, после надолу и накрая нагоре. При последния му опит кутията изщрака и се видя малко чекмедже с дръжка от слонова кост. Той ахна и го издърпа.