— Вярно е. С Арчи се оттеглихме.
— Свършват джентълмените в занаята — оплака се Дхута. — Младите хора, които навлязоха в бизнеса, нямат уважение.
— Нещата се промениха, Радж.
— В индуизма казваме, че човек се е преместил във ванапраста, тоест че се е оттеглил, когато предаде отговорността на по-младите поколения и започне да прави безкористни обществени услуги — сериозно каза Радж.
— А след това? — шеговито попита Том.
— След това пълно отказване от света и единение с Бога.
Кърк се засмя.
— Мисля, че до няколко години ще стигна и до това.
Дхута им поднесе чая и кафето и се настани срещу тях.
— Ти няма ли да пиеш нещо? — попита Арчи.
— Само това — отвърна Радж и извади шише сироп за кашлица. Том и Арчи загледаха изумено как отвърта бялата капачка и отпива голяма глътка — почти една четвърт от шишето.
— Това сто на сто е вредно — намръщи се Арчи.
— Профилактиката е по-добра от лечението. — Очите на Дхута бяха широко отворени и съвсем сериозни. Той кимна към лавицата над мивката — беше отрупана с шишета и шишенца, пълни с какви ли не хапчета, витамини, незнайни хранителни добавки и цял спектър от сиропи и други шарени течности. — Искате ли да опитате? — предложи им нетърпеливо. — Може би срещу сенна хрема или малария?
— Дошли сме за информация — заяви Том.
— Информация? — Дхута с нежелание отмести очи от лавицата и го погледна. — Каква информация?
— Искам да ти покажа нещо, но трябва да си остане между нас.
— Разбира се. Знам правилата.
Кърк сложи малката кутия от орехово дърво върху изподрасканата масичка.
34.
7-и януари — 23:31
Радж придърпа кутията към себе си и изхъмка, преди да я отвори. Пръстите му докоснаха инкрустираната на капака свастика.
— Това ли?
— Не. Вътре.
Дхута отвори кутията и се намръщи, като видя, че е празна. Взе я, разклати я и отново я разгледа. Том го наблюдаваше развеселено и се питаше колко време ще му трябва, докато разбере, че кутията има двойно дъно и как да го отвори. Но с четири бързи движения Радж отмести встрани различните заключващи се части и откри тайното чекмедже.
— Все още те бива — усмихна се Том.
Дхута обаче сякаш не го чу. Издърпа чекмедженцето, извади ключа, огледа го отвсякъде и после вдигна глава. Мустаците му потрепваха от любопитство.
— Виж ти! — възкликна Радж. — Интересно. Много интересно. Може ли да попитам къде я намери, Том?
Кърк повдигна вежди и стисна устни, за да покаже, че на този етап не желае да разкрива повече, отколкото е абсолютно необходимо.
— Явно не всичко се е променило — намусено подхвърли Дхута.
— За какво мислиш, че е ключът?
— Сейф. Депозитна кутия. Нещо такова. Строго охранявано.
— А инициалите? Говорят ли ти нещо?
Радж присви очи и се вторачи в красиво изписаните букви на гумената дръжка на ключа.
— Приличат на „Ф“ и „К“. Но това е невъзможно.
— Кое?
— Емблемата на „Фьолц и Компания“. Частната банка. Те обаче вече не предлагат депозитни кутии.
— Не съм чувал за тях — каза Том.
— Няма и да ги чуеш, освен ако нямаш сметка там. — Дхута започна да върти ключа между пръстите си. — Централата им е тук, в Цюрих. Много престижна банка. И много потайна. Не рекламират, дори нямат табела на входа. Ако решат, че си подходящ, те ще те намерят.
— Ключът трябва да има нещо общо с тях, след като емблемата им е на него — настоя Кърк.
— Елате. — Радж скочи, подхвърли ключа във въздуха и сръчно го улови. — Искам да опитам нещо.
Залата беше разделена на три главни части. Най-малката беше онази, където току-що бяха седели, нещо като импровизирана всекидневна вляво, отделена от останалата част на помещението със стоманена преграда, издигаща се на три-четири метра от пода като метална барикада. В преградата имаше врата и тримата влязоха в работилницата.
На ниските работни маси бяха занитени металообработващи машини — шлайфмашини, бормашини, триони и други инструменти. Подът беше осеян със стружки. Рафтовете бяха отрупани с кошове, пълни със съоръжения за рязане, оформяне и запояване. Най-поразителна беше отсрещната страна на работилницата, където бяха заковани големи черни дъски, на които бяха окачени хиляди ключове — за къщи, коли, сейфове и магазини — във всевъзможни размери, форми и цветове. Блестяха на светлината на лампата на тавана като брънки на огромна метална броня.