Без да спира, Радж ги поведе през друга врата и Арчи направо се облещи. За разлика от мръсната, воняща на смазочни масла работилница, тук всичко беше от чиста лъскава неръждаема стомана и силиций.
На стената бяха наредени шест-седем дигитални панела, всеки свързан с различен софтуер. Екраните блестяха като малки езера светлина. Двата големи рафта с компютри в левия ъгъл скърцаха и бръмчаха под тежестта на рутери, сървъри и телекомуникационна апаратура. Скенери, принтери и всевъзможна електронна техника се бореха за пространство на стената вдясно. Мониторите и лампите на захранването проблясваха като рекламно табло на Таймс Скуеър. На стената вляво имаше три плазмени телевизора, всеки включен на различен новинарски канал. По единия предаваха крикет. Радж видя изненаданата физиономия на Арчи и обясни:
— Неудържимият ход на прогреса. — И развълнувано размаха ръка. — Хората все повече се доверяват на единиците и нулите, вместо на пружините и зъбчатите колела. Но ключалката си е ключалка и аз трябва да вървя в крак с времето, за да разбера дали ключът е направен от метал, или съдържа бинарен код.
Седна на един стол, запали лампите на бюрото и внимателно разгледа ключа.
— Точно както си мислех — възкликна радостно. — Триизмерна лазерно обработена променлива матрица.
— И какво означава това? — попита Арчи.
Радж се обърна към него и се усмихна.
— Ключът няма зъбци, както виждаш. Когато го пъхнеш в ключалката, четири електронни очи изследват тези прогорени с лазер знаци, за да проверят размерите и разположението им. Почти невъзможно е да се направи копие.
Кимна и погледна Арчи.
— И ако не греша… — Насочи ключа към една завинтена на стената черна кутия и натисна малкото копче на гумената дръжка. Почти веднага на екрана до него проблесна дълга поредица цифри.
— Какво е това? — попита Кърк.
— След като ключът се пъхне в ключалката и лазерните очи го разчетат успешно, натискаш това копче, за да активираш инфрачервен обмен на информация със заключващия механизъм. Въз основа на кода. — Дхута се обърна към екрана. — Прилича на алгоритъм, вероятно 128-битов код. Много труден за разбиване. Сложна математическа формула го променя на определени интервали — веднъж дневно или седмично в зависимост от това как е програмирана. Ако кодът не съвпадне, ключалката не се отваря.
— Виждал ли си такова нещо?
— Само веднъж. На система, разработена за севернокорейските военни за достъп до ракетните им силози. Но те настояваха за още една степен на сигурност.
— Каква?
— Ключът може да бъде изгубен или дори откраднат. — Радж се ухили и многозначително намигна на Том. — Ето защо решиха, че е необходим биометричен анализ, допълнителна предпазна мярка, за да са сигурни, че ключът наистина принадлежи на човека, който го пъха в ключалката.
— Анализ на какво?
— В корейския случай на отпечатък от длан.
— Тогава не можем да влезем без…
— Радж — прекъсна го Арчи. — От колко цифри се състоят банковите сметки в Швейцария?
— Между осем и шестнадесет. Зависи колко сметки имат и от настройката на мерките за сигурност.
— Номерът на сметката може ли да е съставен например от десет цифри?
— Разбира се.
— За какво намекваш? — попита Том.
— Мисля, че знае защо Касий е искал ръката на Вайсман. Татуировката е била номер на банкова сметка, а не от концентрационен лагер.
— Но защо Вайсман е имал номера на банковата сметка, но не и ключа? — попита Кърк.
— Ние намерихме този, но това не означава, че той не е имал друг.
— И не знаем със сигурност дали Ламерс е имал номера на сметката, нали? — бавно каза Том, следеше логиката на Арчи. — Вероятно и двамата са имали достъп.
— Да, връзва се — съгласи се Арчи. — Особено ако онова, което са криели, е ценно. Единственият проблем е, че и двамата са мъртви. Дори ако сме прави за ключа и номера на банковата сметка, няма начин да се доберем до депозитната кутия.
— Няма ли? — Кърк се усмихна.
35.
Квартал Ау-Хайдхаузен, Мюнхен, Германия
7-и януари — 23:55
Помещението представляваше нещо като гараж за поправка на коли. На отсрещната стена бяха окачени инструменти, а на бетонния под имаше улеи и канали за прегледи на автомобили. В задната част имаше два големи хидравлични асансьора. Буталата им от неръждаема стомана блестяха на слабата светлина.