Фьолц бръкна в джоба си, извади ключ, отвори вратата под стълбището и запали лампите, които осветиха тесни стълби.
— Винарската изба.
Тримата се озоваха в стая с нисък таван. Беше студено и миришеше на мухъл. Помещението беше осветено само от две слаби крушки. До стените бяха наредени лавици с прашни бутилки вино. Етикетите им бяха избелели и изпъстрени с петна.
— Хубава колекция имате — одобрително отбеляза Арчи и извади бутилка „Шато Лафльор“ от 1961 година.
— Благодаря. — Фьолц се поклони. — Но скоро ще видите, че тук има още по-големи съкровища.
Отиде до задната част на избата и издърпа един рафт. Отзад се откри голяма стоманена врата. Фьолц извади ключ и я отвори.
Лампите се запалиха автоматично и осветиха абсолютно чиста бяла стая с гумиран под. В средата беше монтирана маса от неръждаема стомана, а на отсрещната стена — монитор с плосък екран. Вдясно от него се виждаше предната част на стоманено чекмедже. Всичко в стаята беше овално и гладко. Нямаше никакви остри ръбове.
— Колко сметки държите тук? — попита Том. Опитваше се да говори безразлично и да не издаде интереса си.
Фьолц замислено потърка брадичката си.
— Имате предвид като вашата ли? Имаме около двеста, които датират от войната и все още са отворени.
— Как преценявате дали са отворени?
— Отворените имат адрес за връзка, предимно пощенски кутии, за посочените притежатели на сметките. На тях им изпращаме важна информация, като например вашия нов ключ, когато модернизирахме системата за сигурност. Ако не го върнат, смятаме сметката за отворена.
— А ако го върнат?
— Това обикновено означава, че първоначалните притежатели или попечители са починали и заедно с тях е погребана информацията за съществуването на кутията. Ние обаче продължаваме да я пазим в случай че някой установи контакт. Повечето кутии са взети под наем за деветдесет и девет години и са платени предварително, затова сме длъжни да ги държим до края на този период. Когато срокът за наемането им изтече… Ами, да речем, че тогава проблемът вероятно няма да е мой.
Той се засмя, обърна се към компютъра и го докосна с пръст. Машината мигновено се включи и на черния екран се появиха десет бели въпросителни знака. Фьолц се обърна към Том и Арчи.
— Моля, въведете номера на сметката.
Кърк написа кода, възстановен от ръката на Вайсман, като избра всяка цифра от списък в долната част на екрана. Мониторът угасна, после отново светна и на него се изписа:
Добре дошли
Конто: 1256093574
Име на сметката: Верфен
Bitte Schlussel einfuhren
„Име на сметката «Верфен»? — зачуди се Том. — Какво или кой е това?“
Фьолц прекъсна мислите му.
— Моля, поставете ключа. — И посочи малкия триъгълен процеп под екрана.
Кърк пъхна ключа. След секунди се отвори малък графичен катинар, който потвърди, че лазерите успешно са разчели знаците на ключа.
— А сега инфрачервените лъчи — подсказа Фьолц.
Том натисна бутона на гумирания край на ключа. Отвори се друга графична врата — потвърждаваше, че алгоритмите съвпадат.
— Е, господа, ключът ви съответства на номера на сметката. Остава само сканирането на дланта.
— Хер Фьолц — попита Кърк, — бихте ли ни оставили насаме с моя колега?
— Естествено. — Фьолц кимна разбиращо. Все пак беше швейцарски банкер професионалист. — Просто поставете ръката си на панела. — Той посочи вляво от монитора на компютъра, където имаше стъклена плоскост. — Системата ще извади депозитната ви кутия и ще я сложи тук. Когато приключите, поставете кутията отново в чекмеджето и системата ще се пренастрои. Аз ще сляза и лично ще затворя стаята, след като си тръгнете.
— Благодаря за помощта — рече Кърк и стисна ръката му.
Фьолц се качи по стълбите, а Том сложи куфарчето на масата и го отвори. Ръката на Вайсман беше внимателно пакетирана в лед и запечатана херметически в прозрачно найлоново пликче с още торбички лед. Въпреки това вече беше започнала да мирише и плътта бе пожълтяла.
— Господи — измърмори Арчи. — Каква гадост!
Като дишаше през уста, Кърк бръкна в пликчето и извади ръката: държеше я над китката. Отрязаният крайник беше твърд и хлъзгав като мъртва риба.
Том се приближи до стъкления панел и сложи отгоре безжизнената ръка. Дълбоко отдолу блеснаха кръстосани червени лъчи — сканираха повърхността на ръката. На екрана блесна предупреждение.