— Уликите сочат друго — заяви Виджиано. — Лаше е замесен в нещо голямо. Като начало — в масово убийство.
Бейли понечи да каже нещо, но размисли. Доказателствата им бяха неубедителни и Виджиано го знаеше. Всъщност дори не бяха доказателства, а само предположения, продукт на логически разсъждения, водещи от анализ на неотдавна проведен търг на военни вещи до разпознаването на пътник в самолет, който приличаше на човека, описан от Хенеси. Тъкмо затова Бейли беше на мнение, че всичко това са само догадки.
Виджиано обаче се беше вкопчил в разкритията като удавник за сламка. И в обясненията си пред районния директор Картър разви толкова правдоподобна и реалистична история, че Бейли почти повярва, че е бил свидетел на събитията.
Колкото и убедителен обаче да беше Виджиано, Бейли се изненада още повече, когато Картър им разреши да заминат за Европа, за да продължат с разследването. Всичко предполагаше, че случаят е за някой от екипите там или за Интерпол, а не за двама агенти от Солт Лейк Сити, изпратени в другия край на света. Единственото обяснение на Бейли беше, че жестокостта на престъплението, което разследваха, е отменила стандартните оперативни процедури. Той обаче усещаше, че готовността, с която Картър се съгласи с предположенията на Виджиано, крие друга, тайна цел, макар че нямаше представа каква.
— Щом казваш. — Коуди сви рамене. На лицето му беше изписано недоверие. — При всички случаи ще видим кой влиза и излиза от хотела. Ако нашият човек се появи, ще го пипнем.
41.
Випкинген, Цюрих
8-и януари — 14:32
— Това ли е всичко?
Том разбираше разочарованието в гласа на Доминик. Всички си бяха представяли какво може да има в депозитната кутия — нещо, което налагаше драстичните мерки на Вайсман и Ламерс да гарантират запазването му в тайна.
Оказа се, че грешат.
Вътре нямаше злато, нито диаманти или отдавна изчезнала картина на Вермеер, а кесия тънка кафява кожа, протрита по шевовете. Сега Том я беше сложил на масичката за кафе.
— Някой ни се подиграва — в типичния си откровен и директен стил анализира Арчи. — Това трябва да е някаква тъпа шега.
— Какво има вътре? — попита Радж. Мустаците му потрепваха от любопитство.
— Карта — отговори Том, отвори кесията и извади пожълтял лист, прегънат няколко пъти, за да се побере вътре. — Може ли да я закачим някъде?
— Разбира се, разбира се. — Дхута нетърпеливо кимна и облиза устни. — Ето тук. — Той се втурна към компютрите и посочи едно празно място на стената над принтерите и скенерите. — Мисля, че ще се побере.
Кърк се качи на един стол, закрепи картата с четири кабарчета и скочи на пода.
— Deutsche Reichsbahn, Германски железници — преведе Доминик. — Карта на железопътните линии в нацистка Германия.
— Точно така — потвърди Арчи. — Ако се вгледате внимателно, ще видите, че различните държави в Райха са отбелязани в същия цвят като Германия. Австрия, Люксембург, Чехословакия, Полша.
— Като се има предвид, че нацистите са завладели такава голяма част от Полша чак през 1942 или 1943 година — добави Том, — картата трябва да е отпечатана в края на войната. Преди това Централна Полша е била германска колония със столица Краков.
— Юни 1943 година — уточни Доминик и посочи датата в долния десен ъгъл на картата.
Кърк кимна и се приближи да я разгледа по-подробно.
— Отбелязани са всички големи градове. Черните линии са железници, а не шосета. По-тънките линии би трябвало да са теснолинейки.
— А точките са гари — каза Арчи.
— Защо са я запазили? — намръщено попита Доминик.
— Уместен въпрос — съгласи се Арчи. — Сигурно е имало десетки хиляди такива карти.
— Да. — Том се почеса по носа. — Това означава, че тази карта се различава по нещо от останалите. Радж, имаш ли проекционен апарат?
— Разбира се.
— Чудесно. Доминик, потърси в Мрежата карта на Германските национални железопътни линии от 1943 година. Ще я увеличим до размера на тази карта, ще ги сложим една върху друга и ще видим дали има разлики.
Доминик се залови за работа с компютъра, а Том приготви проекционния апарат и го повдигна на нивото на картата, та образът да не се изкривява. След няколко минути Доминик каза:
— Готово.
— Какво намери? — попита Арчи.
— Както ти предположи, картата от 1943 година е била стандартно издание. Открих копие в уебсайта на един университет. Може би ще трябва да си поиграем с размерите, но ще свърши работа.