— Мобилен Две и Три са…
— Имената им, за Бога — отсече Коуди. — Кажи ми имената им. Нямаме време за глупави кодови прякори.
— Маркес и Хенри могат да отидат там до минута. На Джоунс, Уилтън и Греган ще им трябват около две минути да заемат позиция.
— Всичките да отидат там. Незабавно. Искам да го следят колкото е възможно повече очи.
— Какъв е проблемът? — обезпокоено попита Виджиано.
— Проблемът е, че по обяд Банхофщрасе е като Пето авеню в първия ден на зимните разпродажби — отвърна Коуди. — Ако той отиде там и нашите хора не се залепят за него като влюбени на абитуриентски бал, ще го изпуснем в тълпата.
Бейли погледна плазмения екран: трите червени точки бързо се движеха към Банхофщрасе.
— Добре, започваме — изсумтя Коуди, щом камерата показа гърбовете на двамата мъже, които се сляха с гъстия поток пазаруващи по обяд хора. — Не се откъсвай от него, Робъртс… Не го изпускай.
Робъртс следеше целите отблизо. Сигналът, който изпращаше, предполагаше, че върви на двадесетина крачки зад двамата мъже. Това беше много по-близо от безопасното и приемливо разстояние, но в дадените обстоятелства рискът беше неизбежен. Към целите се приближиха още двама агенти, по един от всяка страна, и на малките монитори се появиха три точки под леко различни ъгли.
Заподозрените спряха пред един от безбройните бижутерски магазини, стиснаха ръцете си и се разделиха.
— Какво да направим? — обърна се Коуди към Виджиано.
— Блонди. Да следят Блонди — настоя Виджиано. — Да забравят за другия.
— Добре.
— Робъртс, Маркес, Хенри, останете с главната цел — обади се диспечерната. — Джоунс, Уилтън, Греган, заемете позиции и бъдете готови да смените другите, докато минават покрай вас. Не искам целта да вижда едно и също лице повече от веднъж.
— Прието — чу се отговорът на фона на статичния шум.
Мъжът продължи да върви, разглеждаше безгрижно витрините. А после, съвсем неочаквано, когато край него мина трамвай, хукна.
— По дяволите, разкри ни! — изръмжа Коуди. — Да се включат всички. Повтарям, включете се всички. Арестуваме го.
— Как така ни е разкрил? — озадачено попита Виджиано.
— Явно е професионалист.
— Твоите хора го следяха твърде отблизо.
— Моите хора направиха каквото трябваше — отвърна Коуди.
— Тича към трамвая — разнесе се глас от тонколоната.
— Продължавайте да го следите. Качете се с него. Не го изпускайте.
Червените точки на монитора заподскачаха — тримата агенти също затичаха. Тежкото им дишане отекна в стаята. Всички мълчаха, приковали очи в екраните.
Агентите стигнаха до трамвая и се качиха. Вратите се затвориха.
— Къде е той? — възкликна Виджиано. — Да го намерят и да го свалят.
На мониторите се появи образ от вътрешността на трамвая и кадри отблизо на изненаданите лица на пътниците… но нямаше и следа от мъжа, когото следяха.
— Ето го! — викна Коуди и посочи екрана.
На единия монитор се виждаше през стъклото. Мъжът стоеше на тротоара и им махаше за сбогом.
— Мръсник! — извика Виджиано. — Какво стана, по дяволите?
— Надхитри ни, какво — гневно извика Коуди и удари с длан по масата. — Господи, сякаш знаеше, че ще сме там!
— Може и да е знаел — изсумтя Бейли и посочи листа, който някой току-що му бе донесъл.
— Какво искаш да кажеш?
— Австрийската полиция издирва човек във връзка с убийството на Мария Ламерс и палежа на църква в Кицбюел в Алпите.
— Е, и? — нетърпеливо попита Виджиано.
— Неколцина свидетели са казали, че предишния ден са видели някакъв непознат заедно с жертвата. Вижте.
И вдигна листа и снимката на човек, излизащ от хотел „Тримата крале“.
Мъжът определено беше същият.
45.
Випкинген, Цюрих
8-и януари — 17:17
— Върна ли се Арчи? — Том се беше задъхал, гласът му беше напрегнат.
— Защо? — попита Доминик стреснато. — Какво стана? Не си ранен, нали?
— Нищо ми няма. Но се тревожа за Арчи. Проследиха ни, когато излязохме от хотела. Поне един човек. Може би повече. — Той свали палтото си и го хвърли на едно от протритите канапета. — Мисля, че ни причакваха. — Обърна се към Дхута. — Каза ли на някого, че сме тук?
— Не, Том. Уверявам те, че…
— Дано да не си — студено го прекъсна Том. — Сещам се за няколко души, които биха проявили подчертан интерес към настоящото ти местонахождение. Ако си подшушнал дори една дума на някого…