Зад тях се чу силно пиукане. Обърнаха се и видяха мъж, който минаваше през детектор за метал, каквито има на летищата, монтиран на прага на клуба. Единият пазач се приближи до него и разгърна якето му. В кобура под мишницата му имаше лъскав сребрист „Магнум“. Охранителят се обърна колебливо към младата жена на входа, а тя огледа мъжа от главата до петите и кимна. Пазачът го пусна да влезе, без да му взима оръжието.
— Край на теорията ти — подхвърли Доминик. Минаха през детектора за метал и влязоха в заведението.
Беше ниско и с грубо изсечени стени и се простираше на петнадесетина метра под сводестия покрив, който усилваше музиката и шумните разговори в оглушителен рев. В отсрещната страна имаше импровизирана сцена, оградена с телена мрежа. В средата стояха дисководещ и две девойки с хубави тела, които се увиваха около месингови пилони.
Дансингът беше пълен. Посетителите се извиваха и въртяха в унисон с пулсиращия ритъм на музиката, проблясващите прожектори и лазерите. До стените бяха наредени малки маси и столове, но повечето клиенти стояха в центъра на помещението, близо до бара. Всички пушеха.
— Ще донеса нещо за пиене — изкрещя Том, за да надвика шума.
Проправи си път през тълпата, като неволно блъсна една жена в червена рокля — огромен рубин искреше между почти разголените й гърди. Тя му се усмихна, намигна му и понечи да каже нещо, но страховитият й брадат придружител я отведе настрана. Кърк предположи, че жената е проститутка.
Барът се състоеше от две дървени маси, обслужвани от три момичета с камуфлажни сутиени и къси поли. Изборът не беше богат. На едната маса имаше малки чаши и бутилки „Столичная“, а на другата високи чаши и шишета „Кристал“. Плащаше се само с американски долари. Том поръча шампанско, взе чашите и отново си запробива път през тълпата.
— Нямат ли бира или нещо друго? — попита Арчи, когато видя бутилката.
— Има само водка и шампанско, което ми струва четиристотин долара, така че дано ви хареса.
— Четиристотин! — възкликна Арчи. — Господи, можеше да те пребият, за да ти ги вземат.
— Мисля, че тук никой не обръща внимание на парите — каза Доминик и кимна към хората около тях.
Том трябваше да се съгласи. Жените, особено проститутките, носеха скъпи дамски чанти и бяха отрупани с бижута, инкрустирани с диаманти, рубини и други скъпоценни камъни. Повечето бяха с обувки с високи токчета. Дрехите им разкриваха загорели от слънцето и добре поддържани тела.
Мъжете бяха с костюми, най-вече италиански и определено шити по поръчка, и носеха златни гривни и пръстени. Тук-там се виждаше ръкохватка на пистолет, затъкнат в колана на нечий панталон, или характерни издутини под коленете и левите мишници.
— Желаете ли маса? — До тях се появи сервитьор и посочи масичка в ъгъла на помещението.
— Колко струва? — попита Арчи и го погледна подозрително.
Сервитьорът се намръщи, сякаш не разбра въпроса.
— Нищо. Вие сте гости на Виктор.
— Е, добре. — Арчи се усмихна на Том. — Виждаш ли? Казах ти, че ще погрижат за нас.
— Не може ли да седнем на онази? — Том кимна към една свободна маса малко по-отдалечена от сцената.
— Не. — Сервитьорът дори за миг се паникьоса. — Виктор каза на тази. Моля, заповядайте.
— Добре — съгласи се Кърк.
На лицето на сервитьора се изписа облекчение. Той ги заведе до масата и донесе кофичка с лед. Доминик отпи от шампанското и попита:
— И сега какво?
Арчи сви рамене.
— Сега ще чакаме.
58.
01:51
Том започна да става неспокоен. Бяха в клуба вече тридесет минути, а все още нямаше следа от Виктор. Дори танцьорките зад телената мрежа, които отначало сякаш имаха неизчерпаема енергия и способността да извиват телата си в невероятни пози, изглеждаха уморени. Той видя, че Доминик го гледа, и се усмихна, но тя отмести очи, без да каже нищо. Държеше се малко странно след разговора им на моста и Кърк се надяваше, че не я е обидил с нещо.
Тъкмо мислеше да каже на Арчи да попитат някой от сервитьорите защо Виктор не идва, когато някакъв младеж на не повече от двадесет години и русокосо момиче, което изглеждаше още по-младо, се приближиха до масата им и извикаха нещо на руски. Под разкопчаната риза на младежа се виждаше гъста паяжина от тъмнокестеняви косми и проблясъците на златна верижка.
— Какво? — попита Том.