— Каза, че това е неговата маса — със силен акцент преведе блондинката.
— Да бе — възрази Арчи.
— Иска да седне тук — настоя тя.
— Ще е трудничко, защото както виждаш, ние седим тук. Но може да се настани на пода.
Момичето преведе думите му и студената физиономия на младия мъж се разтегли в мрачна усмивка. Той й каза нещо и тя отново преведе.
— С удоволствие ще седне на пода, но ако използва главата ти за възглавница.
Арчи скочи и младежът отстъпи назад. Между тях застана друг човек — предпази с тялото си хлапака и момичето, бръкна под якето си с лявата си ръка и сложи дясната на гърдите на Арчи.
— Добре, добре. — Том стана, усмихна се отстъпчиво и вдигна ръце в знак, че се предава. — Грешката е наша. Моля, седнете. Откажи се, Арчи.
Като мърмореше ядосано, Арчи тръгна след Том и Доминик към отсрещната страна на нощния клуб.
— Тук е Дивият запад, по дяволите — оплака се той и хвърли фаса си на пода. — Законът на джунглата.
— По-добре не си навличай неприятности — рече Том. — Не си заслужава да те застрелят заради някаква си маса.
— Имаш право — съгласи се Арчи и хвърли гневен поглед към младия мъж и русокосата му приятелка, които вече се бяха настанили на предишната им маса и се смееха. Телохранителят им наливаше питиета.
Кърк изпи глътка шампанско, обърна се и огледа заведението. Ако Виктор имаше намерение да се появи, дано да станеше скоро. Мразеше да чака. Дългото пътуване, студът и обезпокоителният разговор с Ренуик започваха да го изнервят.
Двама мъже близо до входа привлякоха погледа му. При други обстоятелства не би ги забелязал, защото не се отличаваха от останалите в бара. Имаше обаче една съществена разлика, която ги открояваше. Въпреки горещината и двамата бяха с дебели кожуси.
Посетителите се отдръпнаха, за да им направят път. Те бързо се приближиха до масата, където седяха младежът, момичето и телохранителят им, неочаквано разгърнаха кожусите си и извадиха автомати „Узи“. Преди някой от тримата да успее да реагира, мъжете започнаха да стрелят в гърдите им. Чуха се писъци, няколко души се хвърлиха на пода, други хукнаха към изхода, като се препъваха и падаха в отчаяния си стремеж да избягат.
Музиката спря. След непрестанното думкане на баса тишината бе направо осезаема. Пукотевицата отекваше в помещението като серия гръмотевици. Гилзите тракаха на пода, сякаш някой хвърляше дребни монети. Пулсиращите прожектори продължаваха да проблясват и осветяваха движенията на убийците.
Те изпразниха пълнителите, а после единият извади пистолет и спокойно изстреля по един куршум в слепоочията на жертвите. След това, очевидно доволни, двамата минаха през помещението, като прекрачваха хората на пода, качиха се по стълбите и излязоха.
Истинската паника настъпи едва сега. Жените започнаха да плачат и да пищят истерично, а мъжете да крещят. Всички се втурнаха към изхода и дори събориха бара. Разхвърчаха се стъкла.
— Трябва да се махнем оттук — извика Том и дръпна Доминик, — преди да осъзнаят, че са убили други хора, и да се върнат.
— Какви ги говориш? — учудено попита Арчи, но в следващия миг явно разбра мисълта му.
— Сервитьорът много настояваше да седнем на онази маса. Ако убийците бяха дошли три минути по-рано, сега щяхме да сме мъртви.
59.
01:56
Развълнуваните хора, излизащи от клуба, изведнъж затичаха обратно вътре. Разнесоха се паникьосани викове. Проблясващите по стълбите сини светлини обясниха защо посетителите са решили да се върнат. Беше пристигнала милицията.
На пода затракаха оръжия, във въздуха полетяха бели пликчета. Клиентите се опитваха да се отърват от уличаващите доказателства. Няколко пликчета се разтвориха и на пода като сняг се посипа бял прах, осветен от все още пулсиращите дискотечни прожектори.
— Да тръгнем след тях — предложи Том, като забеляза, че неколцина посетители се отправят към вратата за тоалетните. — Сигурно има друг изход.
— Защо бягаме? — попита Доминик. — Не сме направили нищо лошо.
— Не искам руската милиция да ме разпитва цяла нощ, нито убийците да се върнат, когато разберат, че са сгрешили — отвърна Кърк и я побутна към опашката от блъскащи се хора, които се изнизваха в тесния коридор.
Вратата вляво беше за мъжката тоалетна, а онази вдясно — за дамската. Всички обаче се бяха отправили към вратата в дъното на коридора. Там имаше килер с парцали, метли и препарати за почистване. На отсрещната стена беше монтирана стълба, направена от тесни железни обръчи. Хората трескаво се катереха по тях.