Харесваше оръжието си. Привличаше го с две неща. Първо, късото дуло, благодарение на което беше много по-лесно да го носи незабелязано. Малкият размер и олекотената конструкция не влияеха на точността му. Тези два фактора бяха изключително важни в професията му.
Второ, мисълта, старанието и гениалността, вложени в дизайна, допадаха на любовта му към майсторската изработка. Спусъкът беше предпазен от повреди при удар и се блокираше до следващото натискане. Ударният механизъм беше уникален. Друго нововъведение беше шестоъгълният профил, който гарантираше много по-добро сцепление. Най-много от всичко му се нравеше начинът, по който пистолетът го караше да се чувства. Непринудено, удобно, контролиращ положението, спокоен, решителен и безмилостен.
Вдигна глава, видя, че Хехт и хората му също подготвят оръжията си, и се усмихна. Вече беше толкова близо до целта, че можеше да протегне ръка и да я докосне.
Знаеше, че това ще стане тази нощ.
66.
Ермитажът, Санкт Петербург
10-и януари — 20:01
Малцина имаха достъп до тази част на лабиринта от складове в Ермитажа. Слабо осветеният коридор се намираше в таен ъгъл на огромната мрежа от подземни тунели в музея и водеше към ръждясала, рядко отваряна врата.
Дори на Кристенко му беше необходима набързо фалшифицирана бележка от директора на Ермитажа Павел Мишкин и въоръжени придружители, за да го заведат там, въпреки че пазачите с радост го изчакаха навън и веднага запалиха цигари с типичното за руснаците пренебрежение към предупреждението да не се пуши под една от най-богатите в света колекции на творби на изкуството. Кристенко реши да не повдига въпроса, защото ако им забранеше това малко удоволствие, можеше да влязат вътре с него.
Херметичната врата се отвори със свистене и се видя коридор с нисък таван. Кристенко мигновено усети промяната в температурата. Въпреки че в тези помещения се влизаше рядко, тук се поддържаха препоръчителните 50 процента влажност и двадесет градуса температура като оптимални условия за съхранение на картините.
Той притвори тежката врата зад себе си, за да намали до минимум влиянието на външния въздух. Силният трясък отекна като удар от спускане на плоча върху отворен гроб.
В коридора имаше шест врати. Кристенко знаеше, че всяка води към огромен склад. Металните рафтове вътре бяха извити от тежестта на хилядите предмети, натрупани върху тях. Много неща не бяха премествани от деня, когато бяха сложени там, описани набързо и после умишлено забравени.
Според грубия чертеж, който носеше, картините, заграбени от Берлин в края на войната, се намираха в хранилище номер три на така нареченото крило на Трофейния взвод. В другите помещения имаше скулптури, редки книги, ръкописи, мебели и така нататък. С изключение на тази информация данните бяха непълни и крайно ненадеждни.
Кристенко щракна ключа на осветлението в стая номер три и монтираните ниско лампи озариха прашен под и нисък таван. На стената беше заковано знаме от съветската епоха. Избелялото червено и златно беше приятна промяна след задушаващата монотонна сивота на бетонните стени, които сякаш се затваряха около него и заплашваха да го погълнат.
Картините бяха небрежно натрупани на купчини по двадесетина. До стените имаше колони, наподобяващи зъби на гигантски гребен. В средата бяха наредени ниски метални шкафове с по десетина чекмеджета. Кристенко знаеше, че там се пазят хиляди картини, платна и репродукции без рамки. Върху шкафовете нехайно бяха разпръснати още картини. Вероятно предишни посетители ги бяха извадили от купчините и после не си бяха направили труда да ги върнат на местата им.
Кристенко дишаше дълбоко, развълнуван не толкова от вероятността, че ще намери изчезналата картина на Белак, колкото от възможността най-после да види и да докосне някои от съкровищата тук. Бяха му разрешили да влезе в тази стая веднъж, както се полага на човек с неговия пост, но тогава не беше сам и изрично му забраниха да докосва каквото и да било. Сега най-сетне можеше да разгледа натрупаните тук богатства.
Сложи си бели памучни ръкавици, за да не повреди картините с потта и мазнините на кожата си — а и да не оставя отпечатъци. На снимката, която му бяха показали, картината беше с рамка, затова Кристенко започна да претърсва купчините до стените.