Неочаквано четирима мъже, които се снимаха пред статуята, закрещяха, хукнаха към тях и извадиха пистолети. Кристенко веднага вдигна ръце. Чантата падна, но съдържанието й не се разпиля.
Мъжете обаче не му обърнаха внимание — минаха покрай него, нахвърлиха се върху Арчи и го повалиха на земята. В същото време от улиците наоколо изскочиха пет милиционерски коли и спряха на площада. Сирените им виеха, лампите им проблясваха в мрака.
— Какво става, по дяволите? — изкрещя Том по предавателя, за да надвика шума. Около Арчи се насъбраха хора и той не виждаше нищо. От колите изскочиха въоръжени милиционери и с викове и псувни разблъскаха тълпата. Кърк преглътна с мъка, после попита: — Това твоите хора ли са, Виктор?
— Не — отвърна тя. И нейният глас беше озадачен.
Том се обърна към Кристенко. Руснакът се беше вцепенил. Изведнъж отчаяно погледна Кърк, грабна фотоапарата от ръката му, обърна се и бързо се отдалечи, без да поглежда назад, изобщо забравил пълната с пари чанта на земята.
68.
10-и януари — 21:34
Развълнуваните тълпи се разпръснаха веднага щом сирените на оттеглящите се милиционерски коли заглъхнаха в нощта. На ъгъла на площада остана само малка група.
— Къде го отведоха? — попита Доминик.
— А не те ли интересува защо го отведоха? — навъсено попита Кърк.
— Може би ще помогна — предложи Търнбул. — Ще използвам връзките си тук и ще разпитам.
— Не, остави на мен — заяви Виктор. — Имам вътрешни хора. Ще разберем какво става. Вие двамата се съсредоточете върху Кристенко.
— Права си — съгласи се Том. — Някой трябва да го проследи и да види къде отива.
— Вече го следят — каза Виктор. — Моят човек ще се обади веднага щом Кристенко стигне там, закъдето е тръгнал.
— Ако върне картината в подземието, ще трябва да започнем всичко отначало, дори по-лошо. Ако искаме да я вземем, трябва да го направим тази нощ, преди той да е променил решението си.
От предавателя на Виктор се разнесе руска реч. Безплътният глас се лееше като поток, без да се различават отделни думи.
— Кристенко е отишъл в музея и се е качил в отдела за реставрация.
— Откъде знаеш? — попита Търнбул. — Не, чакай да отгатна. И там имаш вътрешен човек.
Виктор кимна.
— Като им се даде повече време, накрая се оказва, че всички ми дължат услуга, независимо дали го знаят, или не.
В същия миг телефонът на Том иззвъня. Той се намръщи и го извади от джоба си. На лицето му се изписа изненада.
— Кристенко е. — Кърк озадачено отговори на обаждането. — Ало?
— Какво стана? — задавено прошепна Кристенко.
— Нямам представа.
— За миг реших, че… са дошли за мен.
— Не говори глупости. Откъде ще знаят?
— Идеята беше много лоша — измърмори руснакът. — Не знам какво да мисля.
— Мисли за петдесетте хиляди долара. И как ще върнеш дълга си на Виктор.
— Какъв е смисълът, ако съм в затвора?
— Не искаш ли парите?
— Не… Да… Вече не знам.
— Добре. Ще кажа на Виктор, че не искаш…
— Не, не. Но няма да я изнеса.
— Какво?
— Ще я оставя тук. Да, точно така. Ти ела и си я вземи.
— Уговорката ни не беше такава.
— Ти каза петдесет хиляди, ако ти я донеса, и двадесет хиляди, ако я намеря. Е, намерих я. Двадесет хиляди ще ми стигнат да си върна дълга. Останалите не си заслужават риска.
Кърк закри с ръка телефона и се обърна към другите.
— Казва, че няма да изнесе картината. Ще я остави някъде и ще трябва да отидем да я вземем. Предпочита да получи по-малко пари и да не рискува.
— Ще рискува повече, ако продължава да ни мотае — гневно заяви Виктор.
— Не можем да го принудим да я донесе.
— Аз мога — студено отвърна тя.
— Недей — заяви Том твърдо.
— Значи ще трябва да отидеш в музея и да си я вземеш.
— Можеш ли да ме вкараш вътре?
— Да.
Кърк отново заговори по телефона.
— Добре, Борис. Ще влезем и ще я вземем. Тази нощ.
— Хубаво. — Кристенко въздъхна облекчено. — Ще я оставя в отдела за реставрация. Тук е в безопасност.
— Каква е комбинацията?
— Ще ти я кажа, когато ми дадеш парите.
Том се усмихна. Руснакът ставаше все по-добър в играта.
— Ще ти се обадя, когато влезем. — Затвори и се обърна към другите. — Трябват ми инструменти и чертеж на сградата.