— Имаш ги — отговори Виктор.
— Как си с руския? — обърна се Кърк към Търнбул.
— Достатъчно добре.
— Дано.
— Защо?
— Защото идваш с мен.
69.
Американското консулство, Санкт Петербург
10-и януари — 22:02
— Да ти го начукам — изръмжа Арчи.
Противният американец, който се бе представил като Пол Виджиано, се изсмя.
— Ще трябва да направиш малко повече, Конъли.
Арчи им беше казал името си, но нищо повече.
— Нямам какво да кажа нито на теб, нито на ченгетата. Знам си правата. Искам да говоря с някой от английското посолство.
Виджиано седна срещу него и поклати глава.
— Ние сме от ФБР.
— И какво от това? Трябва ли да съм смаян? — Арчи говореше самоуверено, но трябваше да признае, че е озадачен. За какво ставаше дума, по дяволите? Както си следеше Кристенко, изведнъж на гърба му скочиха четири горили в милиционерски униформи. И какво искаха тези янкита? Ама наистина вечно си пъхаха носовете навсякъде.
— Ще бъдеш, когато всичко свърши.
— На твое място бих се погрижил да не ми свалят белезниците — изръмжа Арчи. — Защото при първата удобна възможност ще ти размажа физиономията.
— Цялостната картина ни е ясна — каза Бейли, който се беше облегнал на стената до вратата. — Искаме да знаем детайлите.
— Като например откога познаваш Лаше.
Сърцето на Арчи пропусна един удар. Не беше сигурен дали е чул правилно.
— Лаше?
— Не се прави на ударен. Видяхме те да отиваш при него. Знаем, че работиш за Лаше.
— Волфганг Лаше?
— Ето, познаваш го — победоносно възкликна Виджиано.
— Разбира се, че го познавам. Всички в бизнеса го познават. Какво общо има той?
— Защо уби онези хора? — притисна го Виджиано. — Жените и децата. Отрови ги с газ като лабораторни плъхове. Какво толкова важно знаеха, че трябваше да им затвориш устата?
— Какви ги говориш, по дяволите?
— А Лаше? Защо го уби? Разтревожи се, че те намерихме? За да прикриеш следите си?
— Лаше е мъртъв?!
— Обезглавен със самурайски меч — изрева Виджиано, наведе се над масата и доближи лицето си до Арчи. — Но доколкото разбрах, му е провървяло в сравнение с онова, което си направил на Ламерс в Австрия. Печелиш годишната награда за извратен психопат за тази година.
— Ламерс? Мария Ламерс? Мъртва? — Арчи се обърка съвсем. Как беше възможно всичките тези хора да са мъртви? И защо мислеха, че той е замесен? — Шегувате се, нали?
— Защо я открадна? — спокойно попита Бейли. — За какво ти е?
— Какво съм откраднал?
— Не се преструвай. Машината „Енигма“, разбира се.
— Вижте какво. — След последното фантастично разкритие Арчи реши, че нещата са отишли прекалено далеч. — Беше забавно, но престанете да се занасяте. Ако ще ме обвинявате в нещо, направете го. Адвокатът ми ще ме измъкне оттук по-бързо, отколкото можете да кажете „споразумение за екстрадиране“.
— Адвокат? — изсумтя Виджиано. — Мислиш, че някой адвокат ще ти помогне да обясниш тридесетте трупа, които остави в Айдахо? Или да те накара да кажеш къде е машината? Или да ни попречи да те екстрадираме в Щатите, където ще се изправиш пред обвиненията? Ще ни кажеш всичко, което искаме да знаем. Ясно ли е?
70.
Ермитажът, Санкт Петербург
10-и януари — 22:27
Опашката се виеше пред тях. Въздухът беше задимен от пушек предимно от руски цигари без филтър и от влажните изпарения на неспокойно дишане. Чистачите си подхвърляха неприлични шеги. Някои поглеждаха часовниците си, други говореха по мобилните си телефони. Вратите се отвориха точно в десет и тридесет.
Том и Търнбул не разговаряха — съзнаваха необходимостта да се слеят с тълпата и да приличат на руснаци. Под палтата им се подаваха крачолите на сините работни дрехи, които им беше намерила Виктор. На ламинираните пропуски на гърдите им пишеше, че са служители на фирмата за почистване, обслужваща Ермитажа.
Пазачите се държаха дружелюбно, ръкуваха се с хората, които познаваха, и намигаха на привлекателните жени. Някой пусна шега и всички избухнаха в смях. Том също се включи и се запита дали изведнъж изчервилият се младеж с детектора за метал не е обектът на шегата.
Кърк показа пропуска си на първите пазачи, които го погледнаха бегло и му направиха знак да влезе. Търнбул направи същото. След това Том мина през детектора за метал. Уредът не реагира. Търнбул го последва. Детекторът изпищя пронизително.