— Така ли смяташ да ме оставиш? — попита сержантът.
— Ще намериш начин да се освободиш.
Хюстън се върна до колата, остави служебното оръжие върху рафта и извади от багажника парчето тиксо, което бе отлепил от устата на полицая.
— Опасявам се, че се налага да върна това на мястото му — каза.
— Дори ако обещая да мълча?
Писателят се усмихна и лепна тиксото върху устата му.
— Нямаше да те застрелям — добави.
— Знам — измънка приглушено Демарко.
После Хюстън направи нещо много странно. Положи длан върху главата на сержанта и се наведе към него, докато телата и слепоочията им се докоснаха. Затвори очи и застина така за няколко секунди. Райън отново се почувства като малко дете и дъхът секна в гърдите му. Сетне Томас се отдръпна и се върна до колата.
В продължение на пет минути писателят се бори с тялото на Инман — влачи, надига и бута, докато най-сетне успя да го натъпче в багажника. Въжето беше достатъчно дълго, така че Демарко успя да се обърне и да наблюдава борбата. Карл Инман бе вече в съзнание, но все още доста замаян. Гърчеше се и се съпротивляваше, но с лепенка на устата и свити в коленете крака, привързани към китките с найлоново въже, съпротивата му не постигна много — само забави Хюстън.
След това писателят отиде в другия край на гаража, където под стълбите за апартамента бяха струпани десетина циментови тухли. Взе две от тях и ги сложи на пода зад шофьорската седалка. После вдигна ножа на Инман от земята и го напъха под колана си. Затъкна пистолета в панталона си, отзад на кръста, и хлопна капака на багажника. Демарко ръмжеше и стенеше с всичка сила, за да привлече вниманието на Хюстън.
Томас отлепи единия край на тиксото от устата му.
— Не вземай служебното ми оръжие, моля те — настоя сержантът.
— Съжалявам. Трябва ми.
— Томас, моля те. Твърде стар съм за ново понижение.
— Нямам избор — отвърна Хюстън и понечи да залепи обратно тиксото.
— Чакай, чакай, чакай. Бръкни в страничното отделение на багажника, там има друг пистолет. Вземи него, не е регистриран.
Писателят отново отвори капака на багажника. Насочи служебното оръжие към свития на една страна Инман и измъкна другия пистолет. После хлопна капака на багажника.
— Благодаря ти — каза и залепи тиксото върху устата на Демарко. — Ще оставя служебното ти оръжие на рафта. Извън обсег засега.
Усмихна се още веднъж. После се качи в колата и потегли.
60
Ранната утринна мъгла се процеждаше през отворената врата на плевнята, хладна и сива като сянка. През първите няколко минути след заминаването на писателя, Демарко не направи нищо друго, освен да вдиша утринта на дълбоки глътки. Мислеше трезво и не беше ранен, ако изключим тъпото пулсиране в основата на черепа му. „По всичко личи, че може би няма да умреш точно днес“ — каза си и малко се разочарова от себе си заради леката тръпка на удоволствие, което му донесе тази мисъл.
Още по-приятно бе осъзнаването, че Инман пътува към смъртта си. Демарко щеше да направи всичко възможно да предотврати това, защото дългът му го изискваше, но знаеше, че шансът му да успее е нищожен, а и първият му приоритет бе да опази Хюстън жив, въпреки явното намерение на писателя да осуети изпълнението на тази задача.
Стоеше близо до стената и проучваше възможностите си. Наблизо нямаше гвоздеи, с които да разкъса тиксото и найлоновото въже. Но скоро откри, че ако се отдалечи от стената, опъне въжето докрай и завърти дланите си надолу, би могъл да пререже с въжето края на тиксото с леки и бързи движения. Три минути по-късно тиксото около китките му се скъса. Сега вече можеше да свали лепенката от устата си и да развърже възела на въжето. Последното го затрудни, тъй като над лактите ръцете му все още бяха пристегнати с тиксо към тялото. Навеждаше се, захапваше възела и на сляпо го дърпаше със зъби, после проверяваше резултата и повтаряше действието, докато в крайна сметка постигна успех.
След като се освободи от въжето, Демарко затътри крака към ъгъла на рафта за инструменти, свали мачетето от кукичката и внимателно притисна острието към пластовете тиксо, омотано около гърдите му. Успя от първия път, а със свободните си ръце бързо размота и глезените.