Знаеше, че трябва да се обади за подкрепление и да обяви колата си за издирване. Но в такъв случай се налагаше да докладва също, че Хюстън е въоръжен. Полицаите щяха да използват всички възможни начини и средства за обезоръжаването му. А как би реагирал писателят на това?
Демарко вярваше, че ще успее да издири приятеля си и без подобни конфронтации. „Дано си сигурен — каза си. — Защото и в двата случая ще си платиш за стореното.“ Взе служебното си оръжие и се запъти към къщата.
Вдигна мобилния си телефон от пода на всекидневната, прегледа списъка с последните разговори, откри номера, който му трябваше, и натисна бутона за набиране. Дигиталният часовник на DVD плейъра показваше 4:54.
Изпита благодарност, щом чу сънения глас на Розмари О’Пачън в слушалката.
— Сержант Демарко е — каза й. — Много съжалявам, че ти звъня толкова рано, но имам огромна нужда от помощта ти.
— Какво мога да направя? — попита Розмари.
— Искам да разбера дали около езерото има място със специално значение за Томас. Някое уединено местенце, което му е добре познато.
— Има, да. Той там ли е?
— Възможно е. Не съм сигурен. Но имам причина да вярвам, че мога да го открия там. Къде е мястото?
— На северния бряг.
— В Канада?
— Моля?
— Северният бряг на езерото Ери е в Канада, нали?
— О… — каза тя и Демарко долови разочарованието в гласа й. — В такъв случай не мога да ти помогна, съжалявам. Не се сещам за място около езерото Ери, което е специално за него. Децата обожаваха плажовете, обикновено ходеха на Плаж 7. Но той съвсем не е уединен.
— Нещо се обърках. Ти за кое езеро говориш?
— Езерото Уилхелм. Там ходехме на къмпинг всяко лято.
— Разбира се. Първо за него трябваше да се сетя. И това ваше място за къмпинг е уединено, така ли? — попита я.
— Много. Всъщност, когато ходехме там, той настояваше всеки път да следваме различен маршрут до мястото, за да не оставим постоянна пътека.
— Как да стигна дотам, Розмари?
— Най-лесно ще е да тръгнеш на север по 19.
— Колко на север?
— Някъде по средата между Шекливил и Блек Рън.
— Добре, това е добре. Само че точно сега нямам време да отварям карта, Розмари. Можеш ли да ми дадеш ориентири? Да ми кажеш къде точно да сменям посоките?
— Нека помисля мъничко.
Демарко зачака.
— Точно след деветнайсетата отбивка по шосето, отдясно, ще видиш стар път за извозване на дървени трупи. Започва успоредно на Блек Рън, но после отново поема на юг. Пътят свършва на едно сечище, на около стотина метра от Скофийлд Рън. Там често организират детски партита, така че ще видиш куп боклуци, стари огнища и други такива.
— Справяш се добре. Продължавай.
Докато говореше, сержантът тръгна към задната врата. Колата му я нямаше, но Инман не бе дошъл до къщата му с такси. Автомобилът на Бони навярно бе паркиран някъде наблизо, не по-далеч от две-три пресечки разстояние от гаража на Демарко. Може би нищо неподозиращата жена търпеливо чакаше приятеля си вътре.
— Скофийлд Рън не се вижда от сечището — продължи Розмари, — но ако запазиш пълна тишина, можеш да го чуеш. Просто намери начин да стигнеш до него. Няма пътека, но дърветата са предимно борове и няма гъсти шубраци. После просто тръгни надолу по течението на потока до мястото, където се влива в езерото Уилхелм. Разстоянието е около триста метра. После трябва да прекосиш потока, широк е метър-два и дълбок трийсетина сантиметра, и да изминеш още петдесетина метра по брега. Там е мястото ни за лагеруване.
Демарко вече стоеше зад плевнята и присвиваше очи през мрака, докато оглеждаше Лосън стрийт в едната посока, после в другата.
— Не се стига лесно до това местенце — каза на Розмари. И си помисли: „Особено ако мъкнеш Инман като вързоп заедно с две циментови тухли.“
— Точно затова Томас го харесваше толкова много. Не позволяваше да се носи почти никаква техника на тези излети. Вземаше един мобилен телефон за спешни случаи и MP3 плейър, но нищо друго от външния свят. Само семейството.
— И няма по-лесен начин да се стигне дотам, така ли?
На разстояние пресечка и половина от дясната му страна се виждаха тъмните очертания на нещо, което можеше да е или автомобил, или няколко контейнера за смет. Запъти се нататък.