— Край на историята.
— Поне на неговата.
— Той е паднал по гръб във водата, ти си се хвърлил след него и си измъкнал тялото навън.
— А водата си беше студена.
— И тогава се случило чудо. Мобилният ти телефон внезапно проработил!
— Върнах се до сечището, включих го към зарядното в колата и се обадих. Май съм забравил да включа тази част в доклада.
— Още ли си замаян? — попита Боуен.
— Не. Точно сега се чувствам свеж като този красив есенен следобед. Малко съм уморен обаче. Гладен и уморен.
— Нека отделим минутка и за местопрестъплението. Очевидно по китките и глезените на Инман има ожулвания от въже. Но ти никъде не си открил въже, така ли?
— В района на лагера ли? Само камъни, нищо друго.
— Някаква представа как са се появили тези ожулвания тогава?
— Може би с Бони са правили груб секс, преди да тръгнат към къщата ми.
— Който очевидно е завършил с прерязване на гърлото й в сублимния момент.
— Нека освежа паметта ти, Кайл. Говорим за Карл Инман. Човекът беше луд за връзване.
Началникът му отново издиша тежко.
— А докато си чакал пристигането на полицейските екипи, си решил да си стъкнеш един хубав, голям огън. Нещо като сигнален огън, такова ли беше намерението ти?
— Намерението ми беше да предпазя измръзналите си, вкочанени топки от откършване.
— Знаеш ли, ти винаги си бил малко непредсказуем, истинско буре с барут, обаче този път… Този път в историята ти има ужасно много дупки.
— Значи не ме бива за писател. Още един недостатък, с който трябва да се науча да живея.
— Имаш ли подозрения, че е възможно, след като си бил толкова замаян и прочее, да си възприел погрешно някои неща?
— Например? — попита Демарко.
— Например че е възможно Хюстън да е нанесъл порезните рани върху тялото на Инман? Това би обяснило поне охлузванията от въже.
— Звучи ми доста скалъпено и изсмукано от пръстите.
— Отказваш дори да обмислиш подобна възможност, така ли?
— Такъв сценарий предполага, че Хюстън е надвил Инман по някакъв начин, завързал го е… с въже, което е намерил… къде? Знам със сигурност, че в колата ми нямаше въже. И сетне някак си е успял да убеди Инман да влезе до кръста в ледената вода, за да може спокойно да го нареже с ножа? И после какво? С ясното съзнание, че Инман ще умре от студ или ще кърви до смърт, преди да успее да се върне в цивилизацията, Хюстън му е подал нерегистрирано оръжие, заредено със сачми, за бога, седнал е на брега и е казал: Добре, сега е твой ред, застреляй ме. Наистина ли мислиш, че това е по-правдоподобният вариант на историята?
— Мисля си, че не е съвсем извън сферата на възможното да се надяваш да пренапишеш част от истинската история. От уважение към Хюстън.
Демарко замълча. Няколко секунди по-късно се завъртя в стола и отново се загледа през прозореца. Сърцето му се свиваше от болка при вида на голите дървета. Небето беше удивително синьо.
Накрая отново се обърна към Боуен.
— Питаш ме дали един добър, почтен и състрадателен човек е способен да подложи някого на мъчение?
— Точно това те питам.
— Ти ми кажи. Имаш съпруга и момиченце, в живота ти няма нищо по-важно от тях. Да речем, че една вечер се прибираш вкъщи и ги намираш заклани. Какво би причинил на виновника? Кое е според теб справедливото наказание?
Боуен се взираше с наведена глава в доклада на Демарко. Не помръдна от мястото си в продължение на половин минута. После отвори едно чекмедже, измъкна оттам жълто-кафяв плик, пъхна доклада вътре и го затвори.
— Направи ми една услуга — каза. — Вземи си вкочанените топки и се разкарай оттук.
Райън се изправи.
— О, те вече се затоплиха приятно. И двете. Искаш ли да провериш?
64
Същия следобед, преди да се прибере, Демарко се отби до Ониънтаун. От алеята на семейство О’Пачън видя Розмари в задния двор. Лазеше на четири крака между лехите с изсъхнали домати в градината си, скубеше стръковете из корен и ги тъпчеше в пластмасова кофа. Приближи се към нея и тя вдигна подутите си и зачервени от плач очи. По бузите й се стичаха кални вадички.
— Къде е Ед? — попита Демарко.
— Пред телевизора — отвърна Розмари. — Може би се надява, че новините ще се променят някак си. Само че няма да се случи. Последният член на семейство Хюстън — брутално застрелян, преди убиецът му да бъде пронизан от полицейски куршум.