Половин час по-късно паркира колата си до фургона на Моби. Вътре не светеше нито една лампа, нямаше никакви признаци за човешко присъствие. Изключи двигателя и надникна през предното стъкло към слоя скреж върху насмоления покрив на караваната. Отвори вратата си и взе от поставките за напитки двете картонени чашки кафе от денонощния магазин.
Никой не му отвори, когато почука на входа. Остави едната чашка върху циментовото стъпало и завъртя топката. Вратата се отвори с лекота и в лицето го лъхна студен, спарен въздух. Демарко вдигна второто кафе от стъпалото, влезе вътре и затвори вратата с хълбок.
Моби лежеше на късото диванче от изкуствена кожа със свити към гърдите колене и мушнати между краката длани. Носеше твърде голям черен костюм, навярно купен наскоро от магазин за употребявани дрехи, и чифт протрити кафяви пантофи върху бели вълнени чорапи. До дивана стояха бутилка бяло вино и пластмасова чаша за кафе. Чашата бе празна, а от виното бяха останали само няколко глътки на дъното.
Демарко се наведе над мъжа и се заслуша. Кафето пареше в ръцете му, но стаята бе толкова студена, че виждаше собствения си дъх под формата на мимолетни, призрачнобели облачета. Наведе се още по-близо и се вгледа в гръдния кош на Моби, за да провери дали диша. Успокои се, но вече трепереше от студ и се огледа наоколо за термостата. Откри го в ъгъла на стаята, наведе се и присви очи. Дванайсет градуса. Плъзна пластмасовото лостче до двайсет и два градуса и чу как газовата горелка се включи с пукване.
Смушка Моби по рамото. После още два пъти, малко по-силно. Той тихо изръмжа и повдигна леко единия си клепач.
— Какво ще кажеш да се надигнеш за минутка и да пийнеш малко кафе — каза Демарко.
Изминаха още десет секунди, преди Моби да отговори. Но вместо да се надигне в седнало положение, мъжът се сви още повече и изрече:
— Тук е ужасно студено, мамка му.
Демарко се настани срещу него на масичката за хранене и сложи отгоре двете чаши кафе.
— Беше си изключил отоплението — обясни. — След минутка-две ще усетиш затопляне.
Моби лежеше и примигваше срещу него.
— Донесох едно черно кафе и едно със сметана и захар. Избери си.
Мъжът кимна към бутилката на пода.
— Нещо останало ли е там вътре?
Демарко изля остатъка от виното в пластмасовата чаша, но вместо да я подаде на Моби, я остави на масата.
— Искам да се надигнеш и да седнеш.
Братът на Бони вдигна ръка към бузата си, разтри лицето си и започна да се чеше по челото с мудни, повтарящи се движения. Бавно обикаляше с нокти от върха на челото до веждите и обратно — отново и отново. Накрая сержантът се наведе и дръпна ръката му.
— Ще си смъкнеш кожата от чесане. Изправи се и седни. Искам да поговорим.
Моби се надигна съвсем бавно и седна, свлечен на една страна. Полицаят му подаде чашата с вино, той отпи голяма глътка и потрепери.
— Кафето ще ти подейства по-добре — увери го Демарко.
— Не съм съгласен — отвърна дребният мъж.
Сержантът свали капачето на черното кафе, отпи глътка и закрепи чашата между коленете си.
— Помогни ми да разбера нещо — поде. — Защо му е на Инман да убива сестра ти?
Домакинът притискаше с две ръце чашата към гърдите си, точно под брадичката. От време на време я вдигаше към устните си, без да откъсва поглед от пода.
— Защо, Моби? Ти си единственият човек, който би могъл да знае.
Дребният мъж раздвижи глава бавно в отрицание. „Отрицание на какво?“ — запита се Демарко.
— Бони не е участвала в нещата, които е сторил Инман — каза. — Просто не беше такъв човек.
— И аз така мисля — кимна сержантът. — Но после, когато съобщиха по новините за случилото се в дома на Хюстън, навярно е имала своите подозрения, нали? Може би му е задала някой и друг въпрос.
— Забеляза ли, че тя леко накуцваше с единия крак? Веднъж зададе на Инман въпрос, на който той не искаше да отговори, и това беше резултатът.
— Ами абортът?
Моби застина, но не обели и дума.
— Знаеш за него, нали?
Мъжът стисна устни, замисли се за момент и кимна.
— Хюстън не я е докосвал, нали?
— Поне доколкото ми е известно.
— Значи бебето е било на Инман?
Той мълчеше и се взираше в пода.
— Моби! — каза Демарко. — Вече няма нужда да пазиш тайните й.