Выбрать главу

— И мислиш, че може да е избухнала по този начин с Инман?

— Мисля, че е напълно възможно. Той вечно я тормозеше, вечно я чоплеше за нещо. Непрекъснато я обвиняваше в това или онова. Предполагам, че наистина са тръгнали за някое топло място. И тогава той й се е нахвърлил. Нарекъл я е курва, мръсница. Казал е, че се е чукала с този или онзи. И тя просто си е изпуснала нервите. С него Бони почти винаги бе на ръба на търпението си. А тя умееше да наранява, ако пожелае. Такива неща ще ти чуят ушите, че ще кървиш като заклано прасе, независимо дали са верни, или не.

— Какво може да е казала онази нощ според теб?

— Когато я дразнеше, основната му тема… имам предвид онова, което винаги й натякваше, беше свързано със секс. Например: Колко мръсни пишки лапна днес, кучко? Кого чука днес, мръснице? Ако не я обвиняваше в разврат, й казваше, че е твърде грозна за чукане, че не става за нищо. Че е просто боклук и нищо повече. Така я наричаше. Боклук. Това наистина ме вбесяваше.

— И смяташ, че най-накрая й е дошло до гуша?

— Направо я чувам, човече. Така де, не съм я чул, не го знам със сигурност. Но си представям ясно какво може да е казала. „Искаш ли да знаеш какво правих днес? Лапах пишката на някакъв непознат, после Хюстън ме изчука три пъти, а Демарко ми го сложи отзад. После, след като се наобядвах, лапах пишката на Демарко и лизах задника на Хюстън“. И така нататък. Беше цапната в устата и можеше да бълва страшни мръсотии. Обаче не беше курва. Лягаше с Инман, защото се страхуваше от него, освен това имаше няколко частни клиенти, които се отнасяха добре с нея. Обаче не беше шибана курва. И аз съм адски доволен, че това болно, извратено копеле вече не е между живите. Яд ме е само, че нямах смелостта да го очистя аз.

Моби седеше прегърбен, смачкан от мъка, притиснал пластмасовата чаша към гърдите си.

Демарко отпиваше от кафето си в мълчание. Бе едва второто за деня, но вече му горчеше. Имаше вкус на пето кафе — стомахът го свиваше, а в гърлото му бе започнала да се надига стипчива горчилка. Остави полупразната чаша на масата до пълната. „Трябва вече да се отнасям по-добре към стомаха си“ — помисли си.

После отново погледна към Моби. Дребен мъж в твърде голям костюм, отчаян, самотен, с набола брада и сълзи в очите.

— Не можеш да спиш тук на изключено отопление — каза му. — От погребението ли си така?

Братът на Бони отговори с печален поглед, който безмълвно питаше: „Какво значение има?“

— Мога да ти издействам настаняване на едно място в Ери, ако ми позволиш. Нещо като общински дом. Вероятно ще имаш собствена стая, но около теб ще има още няколко души. Място, където всеки наглежда останалите.

— Смяташ, че не мога да се грижа за себе си? Може би просто не искам.

— Хубаво. Изключвай парното и лягай да спиш тогава. Ще потънеш в онзи сън, от който не се събуждаш. Това ли искаш? Ако е така, надявам се да ти харесва идеята за плъхове, които ровичкат из стомаха ти, защото точно това ще се случи след някой и друг ден. Веднага щом започнеш да вониш. За нула време ще се превърнеш в бюфет за плъховете. Започват да ръфат навсякъде, където намерят отвор: очи, нос, задник, където се сетиш. Дъвчат и си проправят път навътре, канят семейството си и всичките си съседи, а после само ръфат и сърбат. Накрая ще се превърнеш в купчина миши изпражнения върху собствения ти под. Много ефикасен процес.

Моби обви ръце около себе си и потръпна. След кратко мълчание попита:

— На онова място ще ми дават ли да пия?

— Знаеш отговора, Моби.

Той отново замълча.

— А ще ми върнат ли поне колата на Бони?

— Когато си готов за това, аз лично ще се погрижа да я получиш. Същото се отнася и за къщата на сестра ти.

— Цялата ли е в кръв? Колата, имам предвид. Там, където е седяла.

— Можеш да смениш седалките. Вероятно ще получиш и някакви пари. Сградата на „Уиспърс“ нейна собственост ли беше?

— Под наем.

— Е, поне за това няма нужда да се тревожиш. Вземи се в ръце и ще се погрижа да получиш всичко нейно. Само ако се погрижиш за себе си обаче.

— Щом ми се полага, не можеш да ме лишиш от собственост.

— Ще се изненадаш, като разбереш какво мога, Моби.

— Мислех, че си свестен човек.

— Смяташ ли, че Бони би искала да се превърнеш в миши фъшкии? Правя го за нея, независимо дали ти харесва, или не.

Моби подсмръкна няколко пъти.