Бе изминал три крачки надолу по коридора, когато му се стори, че я чу да мърмори: „Майната ти. На теб и на другите ти пъти“, но може и да си въобразяваше.
8
От своя кабинет Демарко се свърза с градската полиция.
Те наблюдаваха дома на Хюстън на улица „Мейфийлд“.
— Какво става там? — попита.
— За пръв път виждам подобно нещо — каза му полицаят. — Микробуси с телевизионни новинарски екипи по цялата дължина на улицата. Истинска лудница. Пет-шест човека с микрофони стоят пред входната врата на празна къща.
— Какъв е шансът да ги разкараш оттам? От Мейфийлд изобщо?
— Ще вдигнат олелия и ще започнат да звънят на адвокати.
— Затвори улицата — нареди Демарко. — За всички, освен за местните жители. Кажи на журналистите, че присъствието им пречи на действащо разследване. И че скоро ще дадем пресконференция.
— Къде искаш да ги преместя?
— Градът е твой, полицай. Ти решаваш.
— Онзи празен парцел, където се разполага фермерският пазар всяка събота, е само на две пресечки оттук.
— А сега няма пазар, така ли?
— Може би три или четири сергии, не повече. Ябълки, късни есенни продукти.
— В такъв случай събери новинарските микробуси заедно в единия ъгъл и дръж главния вход свободен за сергиите.
— Това би трябвало да свърши работа. За кога е насрочена пресконференцията?
— Ще те уведомя. Благодаря за помощта. Оценявам я.
Затвори телефона и се запъти към кабинета на Боуен в другия край на коридора. Началникът на службата оглеждаше долната част на брадичката си с малко огледалце.
— Кремът за пъпки не помага ли? — попита Демарко.
Боуен остави огледалцето върху бюрото си.
— Какво има?
— Насрочи ли пресконференция?
— Веднага щом получа доклада ти, ще го направя. Какво ще кажеш за утре на обяд?
— Изключи ме от всякакви пресконференции.
— Ти водиш разследването. Сам настоя за това, ако позволиш да добавя. Какво ще кажеш да следваш протокола и да позволиш на екипа си да свърши подготвителната работа?
— Говорим за знаменитост, и то не просто местна. Познавам този човек по-добре, отколкото ти — себе си.
— Ето още една причина да поемеш пресконференцията.
Демарко поклати глава.
— Твърде красив съм за екран. За разлика от теб.
— Слушай…
— Ще получиш доклада ми до час — заяви, обърна се и тръгна към вратата.
Щом седна отново на бюрото си, Демарко се загледа в тъмния екран на монитора. Завиждаше му за способността да „заспива“ от време на време и да се изключва, да скрива изображенията, да угася лампичките си. „Изглеждаш изморен“ — казала бе Джейми.
— Уморен съм — призна на монитора. Погледа го още известно време, после се изтръгна от вцепенението. — Добре. Щом аз трябва да стоя буден, и ти няма да спиш. — Раздвижи мишката и мониторът отново светна.
Отвори гугъл и в полето за търсене написа: „Томас Хюстън родители“. После прегледа дългия списък с резултати. Повечето статии бяха рецензии за книгите на Хюстън. Но две от тях представляваха кратки очерци за писателя и най-новия му роман — „Безнадеждно лято“, издаден почти четири години след смъртта на родителите му.
Първият очерк описваше книгата като „първата творба на автора след трагичната загуба на двамата му родители, единият загинал при убийство, а другият при самоубийство две седмици по-късно“. Вторият очерк, публикуван в „Поети & Писатели“, разказваше как наркоман с обезумял поглед влязъл в железарския магазин на семейство Хюстън, поискал пари и след като му отказали, извадил деветмилиметров „Зиг Зауер“ и прострелял Синтия Хюстън веднъж в шията и веднъж в гърдите. После прострелял Дейвид Хюстън четири сантиметра над сърцето и изпразнил безуспешно пълнителя в черния сейф зад тезгяха.
Очеркът продължаваше с интервю, което задълбаваше още повече.
П & П: По мое мнение „Безнадеждно лято“ е най-мрачната ви история досега. Можем ли да приемем, че романът е повлиян от смъртта на родителите ви?
ТХ: Основната сюжетна линия ми хрумна доста преди това. Но по-голямата част от книгата написах през деветте или десетте месеца след станалото. Така че, да, сюжетната линия се промени, както става винаги.
П & П: Заради естеството на историите или заради смъртта на родителите ви?