— Приблизително трийсет и осем часа.
— Достатъчно дълго, за да се изтрият всички отпечатъци по дръжката.
— За съжаление.
— Значи не можем да сме сигурни кой го е използвал.
— Но все пак знаем, че това е оръжието на убийството.
— Аха. — Върна ножа на полицай Морган. — Нещо друго?
— Лабораторните резултати от спалното бельо. Оставих копие на бюрото ти.
— Разкажи ми накратко.
— Петното върху покривката на леглото в родителската спалня е единствено от кръвта на Клеър.
— Значи е прерязал гърлото й, а после е избърсал острието.
— Но не идеално. Петното върху леглото на момчето е основно от неговата кръв, но има мъничко и от тази на Клеър.
— А леглото на момиченцето?
— Там се е позабавил. Всъщност е увил острието с ъгълче от чаршафа и го е почистил добре. Кръвта тук е основно от момичето, с оскъдни следи от момчето.
— Няма от Клеър или от бебето, така ли?
— Съвсем малко количество би могло да е от Клеър. Лабораторията не може да потвърди със сигурност.
— И никаква от бебето?
— Никаква.
— Но в момента кръвта върху острието е само от бебето?
— Точно така.
— Значи… първо е убил Клеър. После момчето. След него момичето. Прерязвал е гърлото на всеки от тях и всеки път е избърсвал острието, като след момичето се е постарал особено добре. Може дори да е измил ножа. Възможно ли е?
— Точно така изглежда.
— Защо е трябвало да почисти ножа толкова добре, преди да наръга бебето? Не виждам логика.
— А във всичко останало виждаш ли?
— Освен това бебето е било наръгано.
— Да, сър. Два пъти.
— Защо?
— Очевидно, за да е сигурен, че е улучил сърцето.
— Защо не е прерязал и неговото гърло? Защо е променил метода си на убиване за бебето?
— Предполагам, че само той знае отговора.
— Предполагам, че си прав. Има ли нещо друго?
— Вагиналните проби от момичето са отрицателни.
— Слава богу поне за това.
— Но ДНК профила на пробата от спермата съвпада с ДНК от децата.
— Значи със сигурност е на Хюстън. От лабораторията успяха ли да определят кога с била произведена спермата?
— От същата вечер е.
— И няма следи от изнасилване?
— Никакви.
— Значи същата нощ е правил любов със съпругата си.
Полицай Морган замълча.
— Прави любов със съпругата си. После отново се облича и методично избива цялото си семейство, един по един.
— Освен ако не ги е убил, преди да се е облякъл.
— Ще разберем това едва след като го открием и проверим дали има кръв по себе си.
— Как би могло да няма?
— Виждал ли си някога по-чисто местопрестъпление от убийството в онази къща? Нито един кървав отпечатък от ходило. Нито капка кръв, където и да било другаде, освен по леглата. Девет капки кръв от бебешкото креватче до коридора. Това е. Девет шибани капки.
Беше разгневен, а луминесцентната светлина пронизваше очите му.
— Е, знаеш ли с какво разполагаме в крайна сметка? — попита.
— Не, сър, не знам — тихо отвърна Морган.
— С куп шибани въпроси и с нито един шибан отговор.
13
„Важно е да проумееш нещата — това си повтаряше Томас Хюстън непрекъснато. — Трябва да си обясниш всичко.“ Сега отново вървеше през гората, проправяше си път между дебели дънери и брези в посока североизток, или поне така се надяваше. Предполагаше, че е ранен следобед — светлината вече бе по-мека и нахлуваше косо иззад гърба му през оголелите клони. Накъдето и да се обърнеше, имаше особеното чувство, че зрителното му поле е замъглено и ограничено, а загледаше ли се в далечината, не виждаше на повече от четиридесет метра разстояние. Главата му тежеше, натъпкана с тъмни облаци, и макар да го боляха раменете, вратът, коленете и ходилата, болката сякаш не беше негова, а чужда и далечна.
„Ти си писател и учител — напомни си. — Първо писател, после учител. Работата ти като писател е да създаваш ред от безредието. Да откриваш смисъла в метафората. А работата ти като учител е да обясняваш този смисъл на учениците си. Сега ти си ученикът. Ти си писателят и учителят, и ученикът. Открий смисъла и го обясни. Това ти е работата сега.“
Анабел можеше да помогне. Писателският инстинкт му подсказваше, че тя би могла да разбере нещата по-добре от него. Анабел обитаваше свят, където се случваха подобни неща. Той не живееше така. Неговият живот беше благословен.