В хладните часове на следващата сутрин, само два дни преди Хелоуин, плътно над водата на езерото тегнеше сива мъгла — като дух, който отказва да се откъсне от спомена за плътта. Сержант Демарко стоеше до същата бетонна преграда на моста, където Хюстън бе видян предишния ден. Двайсетина мъже и жени от криминалистичните екипи на отряди Д и Е се бяха скупчили от двете му страни — основно полицаи от двете окръжни служби, засегнати от убийството в окръг Мърсър и последвалото издирване на главния заподозрян в окръг Крофърд. Всички носеха яркооранжеви елеци върху черни якета. Четирима бяха коленичили до полицейските си кучета и засега ги държаха на каишка. Кучетата, всичките от различни породи, бяха обучени в търсене, проследяване и спасяване на хора, както и в идентифициране на трупове.
Очите на Демарко смъдяха от утринния студ. В левия му долен клепач се бе събрало плитко езерце влага и замъгляваше зрението му. Слабото око на сержанта бе тъкмо лявото — онова, което бе наранил преди много време. Напоследък сълзеше при най-лекото дразнение — от порив на вятъра, невидима прашинка или струя въздух от климатична инсталация, и колкото и да мигаше, сержантът не можеше да премахне това миниатюрно езерце влага. Заради него виждаше част от света изкривен, сякаш го наблюдаваше иззад прозорец, покрит с дъждовни пръски. Понякога окото се насълзяваше без каквато и да било причина, най-често в тишината на нова утрин, когато Демарко седеше в тъмната си къща пред включения телевизор с чаша топло уиски в ръка. Сега, застанал на моста, усещаше умора в очите заради липсата на сън. Но и това не беше нещо ново, очите му бяха вечно уморени.
Дясната лента на Магистрала 79 беше затворена в продължение на почти половин километър, включително и по самия мост, с оранжеви конуси и жълти мигащи светлини. Вътрешната лента обаче бе отворена, така че през повечето време Демарко трябваше да крещи на полицаите, за да надвика грохота от преминаващите автомобили.
— Ако е успял да се снабди с непромокаемо покривало или с одеяло — каза им, — може да издържи навън поне две седмици. Възможно е все още да носи оръжието на убийството. Приемете, че е така. Ако съдим по лабораторния анализ, не става въпрос за джобно сгъваемо ножче. Представете си мачете, нож „Боуи“ или дори някаква декоративна сабя. Накъде се е запътил или какви мисли минават през главата му можем само да гадаем, така че не правете опит да го задържите. Тук сте, за да помагате в издирването на заподозрян за множествено убийство. Работата ви се ограничава единствено до издирване. Всякакви други действия трябва да се съгласуват допълнително.
По моста премина с грохот осемнайсетколесен камион, Демарко усети вибрациите през ботушите си, та чак до коленете.
— При никакви обстоятелства не бива да губите визуален контакт с най-близкия до вас полицай. Забележите ли нещо, каквото и да е, веднага ми докладвате по радиостанцията. Видите ли отпечатъци от стъпки, обаждате ми се. Видите ли пресни следи от огън, обаждате ми се. Видите ли Хюстън, мигом се оттегляте и ми се обаждате. Не се приближавайте! Заповедта за обграждане и задържане ще дойде единствено и само от мен. Освен това трябва да знаете, че на територията на тези гори са разположени оперативни сътрудници на Агенцията за закрила на дивеча, с цел да държат цивилните граждани настрана, но това не изключва възможността някой да се промъкне незабелязано. В такъв случай сте длъжни да осъществите предвидения от закона арест.
Демарко зарея поглед към потъмнялата от танини вода, присви очи към оредяващата мъгла и се замисли какво още да каже. Дали да спомене за тревогата, която цяла сутрин го чоплеше, за смътното усещане, че губи равновесие, сякаш бе застанал върху наклонена плоскост още от онзи момент предишния ден, когато влезе в дома на Хюстън? Трябваше ли да се помъчи да опише онази особена болка от скръбта, която го връхлиташе като брулещ вятър всеки път, щом се замислеше за най-малката жертва на Хюстън, за бебето, което носеше същото име като него самия? Трябваше ли да им каже, че е прочел всички романи на Хюстън; че първите издания на книгите му с автограф от автора — една, от които надписана лично за Демарко — стояха една до друга в библиотеката, оставена от съпругата му, и деляха най-горния рафт заедно с другите му ценни първи издания (почти всичките подарък от Ларейн), в това число бисерите от колекцията му; „Името на розата“ на Умберто Еко и „Ездачи към морето“ на Джон Милингтън Синг?