Выбрать главу

Усети, че неволно е стегнал челюст и скърца със зъби, и положи огромно усилие да се върне духом в апартамента.

— Значи не сте имали какъвто и да било контакт с него.

— Нито дума. Но не спирам да се надявам.

Демарко кимна.

— Местонахождението ви в събота през нощта?

Младият мъж остана неподвижен известно време. Накрая каза:

— Един клуб в Ери. „Зоната“.

— А след като затвориха?

Брайсън бавно издиша.

— Алекс Ферис. Той е студент тук. Но ви моля да проявите деликатност, става ли? Родителите му са… в неведение… не знаят.

„Божичко — каза си Демарко. — Толкова много шибани трагедии на този свят. Толкова много болка.“

— Коя е Анабел? — попита.

— Анабел…?

— В един от имейлите си до вас Хюстън казва, че смята да посети Анабел, и ви кани да го придружите.

— О — отвърна Брайсън. — Една жена, която използва като модел за героинята си Анабел. От романа, върху който работи. Работеше.

— Тя е героиня в новия му роман?

— Точно така. Образът на Лолита.

— Тук се обърках малко. Анабел е героиня, създадена по подобие на литературната героиня Лолита?

— Новият му роман с работно заглавие „П“ е съвременен прочит на Набоковата „Лолита“. Том наричаше героинята си Анабел. Жената, която ме покани да посетим заедно, според мен беше физическият прототип на тази литературна героиня, която е създадена въз основа на Набоковата Лолита.

— Вие запознахте ли се с тази жена? С Анабел?

— Имах желание. И планирах да го направя, но късно следобед промених решението си.

— Защо?

— Един приятел ми се обади. Пътувал на север и решил да се отбие да се видим. Попита дали съм свободен.

— И вие приехте.

— Ами… имах желание да отида с Том. Неприятно ми беше да му откажа. Но в същото време не исках да ходя там с него.

— Не съм сигурен, че ви разбирам.

— Просто не си падам по стриптийз клубове.

— Срещата на Хюстън с Анабел е била в стриптийз клуб?

— Неговата Лолита, Анабел, работи в стриптийз клуб. В романа му. Затова той правеше проучванията си на такива места.

— Ще се наложи да проявите малко търпение с мен, защото не съм чел „Лолита“. Искате да кажете, че той избира името Анабел за своята героиня, която изгражда по подобие на героинята Лолита от романа „Лолита“?

Брайсън се усмихна.

— Не. Лолита е галеното име на героиня от Набоковия роман „Лолита“. Тя е младо момиче, нимфетка, както я нарича Набоков. Не е дете, но все още не е и жена. А разказвачът в романа, Хумберт Хумберт, е литератор, който има нездрав интерес към нимфетки. Той проследява тази своя маниакална обсебеност назад във времето до първата си интимна среща, когато все още е бил малко момче, с дванайсетгодишно момиче на име Анабела, по-късно починало от тиф. Том използва това име в своя роман. Възнамеряваше също така неговата Анабел да има някаква връзка с Аннабел Ли, героинята на Едгар Алън По от едноименната поема, точно като Набоковата Анабела.

— Леле — възкликна Демарко. — Зави ми се свят.

— Всички романи на Том, както навярно знаете, заимстват герои и ситуации от други литературни произведения. Том възнамеряваше този му роман да наподобява Набоковия и също като него да изобилства от игри на думи и множество литературни алюзии, да бъде критика на съвременното американско общество. Сюжетът щеше да е различен, разбира се, всички сюжети на Том са изцяло негово творение, но като тема, така да се каже, неговият „П“ щеше да повтаря идеите на „Лолита“ за похотта и за моралните последици от това как откликваме на плътските си желания.

— Много полезна информация — отбеляза Демарко. — Но ме гложди въпросът откъде сте толкова добре информиран.

— Казах ви. Том беше мой научен ръководител. Ходех в кабинета му почти всеки ден. Задавах му въпроси непрекъснато. Той е много, много щедър човек, що се отнася до време и съвети. Освен това ми се ще да вярвам, че виждаше в мен някакъв творчески потенциал и затова ме подкрепяше толкова.

— Значи, ако искам да открия тази героиня Анабел… Казвате, че тя е едва дванайсетгодишна?

— В романа на Набоков. Но не и в поемата на По. Нито пък в романа на Том. Но все пак е достатъчно млада, за да излъчва накърнена невинност.

— Накърнена невинност?

— Човек, който е бил наранен, но все още е… уязвим, предполагам. Доверчив е. Но все още не е изтощен. Все още не е станал циничен.