— И съвсем наскоро е срещнал своята Анабел.
— Точно така. Сигурен съм, че има някакъв дневник или бележник, защото го видях да пише в него в кабинета си. Но не бих се изненадал, ако по-голямата част от книгата все още съществува единствено в главата му.
Демарко помълча известно време, после се изправи на крака.
— А как ще се отрази това на вашата дисертация? Ще помолите ли Дентън да замести Хюстън като ваш научен ръководител?
Брайсън поклати глава.
— Опитвам се да бъда като Том. Все още храня надежда, че всичко ще се нареди.
Демарко се усмихна сковано, досущ като гримасата на Хедър, но задържа усмивката на лицето си чак докато излезе на улицата.
27
Скрит зад гъстите бодливи храсти в края на полето, Хюстън наблюдаваше малките бели постройки на двеста метра разстояние в посока североизток. Една, две, три… общо седем дървени къщички, ако не броеше навесите на двете игрища. Всичките бяха боядисани в бяло и имаха червени метални покриви. Знаеше, че ги е виждал и друг път, но не можеше да се сети кога. Две складови бараки бяха разположени по средата между две игрища (на Малката лига и може би на момичешкия отбор по софтбол) — едната бе с дължина десетина метра, два пъти по-дълга от другата. Две тоалетни се помещаваха в една постройка с два входа. Малка сграда се издигаше зад закритата тренировъчна площадка, а до нея имаше друга постройка със същия размер — може би помпено помещение и барака за електрооборудването и водомерите? Най-голямата сграда между двете игрища бе дълга и тясна, разположена на двайсетина метра зад заслоните, с долепена до нея лавка за продажба на храна и напитки. И двете игрища бяха оборудвани с осветление, електронни табла за резултатите, скъпи огради и скамейки за зрителите. Целият комплекс изглеждаше по-подходящ за малък колеж, отколкото за миниатюрно селце насред нищото.
И тогава си спомни. Плейофите на Звездите от Малката лига преди две лета. „Това е Брадли — каза си. — Името на града е Брадли.“ Самото селище бе малко, с не повече от четиристотин жители, но тук бе родена известна филмова актриса. Общински парк „Брадли“ бе нейният подарък за градчето.
— Наричаме го Общински парк на свирките — бе казала една жена на Клеър в онзи безветрен юлски ден. Мачът на Томи бе едва в началото си и той играеше защита на втора база. Треньорският екип на Звездите се състоеше от главните треньори на четири различни отбора, затова в онзи ден Хюстън седеше на трибуните и се опитваше да следи събитията на терена, но неволно подслушваше съпругата си и жената, която й обясняваше историята на парка. Непознатата като че ли наближаваше четиридесет и говореше с дълбок дрезгав глас, който със сигурност дразнеше Клеър, но Хюстън знаеше, че тя никога не би споделила това дори и с него.
— Беше ми съученичка — обясни жената. — Повярвай ми, знам. Изкара гимназията с чукане и свирки. Разправят, че през последната година направила два аборта. Веднага след дипломирането се метна на самолета и офейка от града. На следващия ден започна да си проправя път в Холивуд с чукане и лапане. Разправят, че прави най-добрите свирки в Бевърли Хилс. Лично аз не бих могла да дам мнение, но бившият ми твърди, че е напълно възможно. Както и да е, върна се тук преди пет или шест години и заяви на градския съвет, че ще построи детски парк, ако се съгласим да преименуваме главната улица на нейно име. Че защо не, какво ни пука? Улицата има-няма петдесет метра от край до край. Сигурно си въобразява, че си е купила гигантска гумичка за изтриване, нали се сещаш? Смея се на това всеки път, когато идвам тук.
Хюстън искаше да се съсредоточи върху мача, но жената беше голям образ. Носеше тесни дънки и сини плажни чехли и седеше разкрачена на скамейките, изпружила крака върху пейката пред себе си. Хрумна му да опише впечатленията си от нея, щом се прибере у дома — симпатичното й, но грубовато лице, гъстата черна коса, която блестеше на слънцето като гарванови пера, плътния, похотлив тембър на гласа й. Но отборът на Томи изгуби мача с една точка и отпадна от плейофите, така че отидоха семейно в „Чък И. Чийз“, за да го разведрят, и се прибраха късно, а дотогава жената бе изхвърчала от паметта му. За да се върне сега. Заедно с всичко останало.
Спомените се стовариха върху Хюстън като мощен удар в гърдите — денят, яркото слънце, широката усмивка, която се появяваше на лицето на Томи, щом той стигнеше благополучно до база и погледнеше към трибуните. Болката прониза гръдния му кош като копие, избухна в токсичен облак от мъка и го изпълни целия, от главата до петите. Хюстън се свлече на колене зад бодливия храст.