— Той е единственият ни клиент, който се появява по вестниците напоследък.
— И?
— Беше клиент. Това е всичко, което знам за него.
— Знаеш и професията му.
— Някои от клиентите не се сещат да си измислят лъжлива самоличност.
— За какво друго не е излъгал?
— Кого, мен? Аз никога не съм разговаряла с него, освен в случаите, когато приемах поръчката му на бара.
Демарко кимна и отпи от уискито си. Вече се чувстваше по-удобно, играеше роля, която му бе позната. Ароматът на Ариел, топлината и докосването й го бяха разсеяли за няколко минути, вдъхнали му бяха неувереност за първи път от много време. Това му припомни колко лесно човек би могъл да се поддаде на такава покана и да се почувства изгубен на подобно измамно място.
Но човек като Томас Хюстън? Той е бил женен за красива жена, при това щастливо. От друга страна, след тринайсет години брак един мъж може да стане неспокоен. Любопитен. Изпълнен с копнеж по неизвестното, което живее единствено във въображението му. Може би дори уплашен от бавното приближаване на старостта и всички загуби, които тя вещае.
Какво бе казал Бил Клинтън? „Защо човек във вашето положение, господин президент, човек, постигнал всичко, което е пожелал, би се отклонил от правия път?“
„Защото мога“ — бе отвърнал Ловкия Уили. Направил бе всичко възможно да изглежда разкаян, но така и не бе успял да пропъди арогантната усмивка от устните си.
Дали Томас Хюстън се бе поддал на подобна слабост?
— Ако никога не си говорила с него, как разбра, че е писател? — попита Демарко.
— Женски приказки — отвърна барманката. — А и макар да работя на такова място, не съм неграмотна. От време на време чета вестници.
— Точно това ме изпълва с недоумение — отбеляза той. — Защо един толкова известен човек ще рискува репутацията си…
— За да общува с утайката на обществото?
Демарко се вгледа в лицето й. Започваше да му изглежда познато.
— Нека ти спестя усилието. Арестувал си ме един-два пъти преди десетина години. Заедно с няколко мои приятелки.
— За управление на публичен дом.
— Така разправят. Аз лично се смятам за педантичен домоуправител.
— Педантичен — повтори Демарко и се усмихна.
— Валмата прахоляк се разбягват, щом чуят името ми.
— На Форт стрийт — спомни си. — Малко по-нагоре от яхтклуба.
Жената кимна.
— Сега там има магазин за сувенири. Някакъв човек организира демонстрации по духане на стъкло в сутерена.
Начинът, по който произнесе „духане на стъкло“, отново го разсмя.
— Познай кой го научи на тази техника — добави барманката.
Демарко се ухили и поклати глава. Отпи още една глътка уиски. И тогава се сети:
— Бони.
— Браво на теб. Помниш имената на всичките си арестантки ли?
— Само на онези, които ми предлагат секс.
Жената пак сви рамене.
— Използвай онова, с което те е дарил милостивият бог. Това съм запомнила от майка ми.
— Предполагам, че е често срещано мнение тук.
— По-скоро религиозно убеждение. Единайсетата божия заповед.
— Помниш ли останалите десет?
Тя ги изрецитира, без да й мигне окото:
— Не плюй, не ругай, не докосвай танцьорките, не се бий, не пуши, забранено е ползването на мобилни телефони и фотоапарати, забранено за непълнолетни, никаква храна в близост до сцената и никакви напитки, които не са от бара.
— Обзалагам се, че знаеш и имената на седемте джуджета.
— Ангажирали сме ги за новогодишната вечер. Трябва да дойдеш. Шоуто им е забележително.
Демарко се изкиска, после се почувства виновен, че се забавлява.
— Може би ще е по-добре да се върнем на темата.
— Нека първо допълним тази чаша.
Той се поколеба. Официално не беше на работа. Всъщност, ако сега си беше вкъщи, щеше да седи на дивана с натежали клепачи и чаша в ръка.
— Добре, един малък Джак.
Барманката напълни чашата му до половината.
— Това ли наричаш малък?
— Избягвам тази дума. Мъжете се засягат.
— Престани — каза й.
— Щях, ако смятах, че наистина искаш да престана.
Демарко се обърна с гръб към бара, за да прикрие неудържимата си усмивка. Така можеше да наблюдава сцената. Около ниска шперплатова платформа, опасана с ниски шперплатови стени, бяха наредени няколко евтини стола с черни подложки на седалките. Осем души вече седяха около сцената и нетърпеливо очакваха първата танцьорка. Над сцената висеше огледална топка и разпръскваше трепкащи светлинки наоколо.