— Анабел?
Момичето мълчеше. Демарко чакаше.
— Томас? Ти ли си?
— Не, Дани — отвърна. — Обажда се сержант Райън Демарко от Пенсилванската щатска полиция. Налага се да поговорим.
Връзката мигновено прекъсна. На екрана се появи надпис „Край на обаждането“.
37
Демарко напъха телефона обратно в джоба си, пристъпи по-близо до вратата на Дани и зачака. Тя или седеше в леглото си, обзета от нарастваща паника, и се чудеше как да постъпи, или тъпчеше дрехи в чанта. Може би шепнеше напрегнато името на Томас Хюстън. Може би му звънеше, за да го пита какво да прави.
Стори му се, че чу раздвижване зад вратата. Не тежки стъпки или трескаво суетене наоколо, а тихи, бързи крачки и потракване на ключове. Пулсът му се ускори и го завладя онова познато вълнение от преследването. Но още щом разпозна жегата от прилива на адреналин, побърза да го потисне, да угаси пламъка. Това не беше някой надрусан хулиган, когото трябваше да притисне до стената и да усмири с белезници; зад тази врата имаше една уплашена млада жена, момиче, което той бе изтръгнал от съня със споменаването на едно име. А тъгата в тона й, когато попита: „Томас? Ти ли си?“, споменът за този глас внезапно притисна гърдите му и Демарко изпита болка, която заличи всяка следа от вълнение.
Вратата рязко се отвори и той се сепна. Момичето пристъпи отвън на балкона, видя го и ахна от изненада.
Сержантът се усмихна.
Тя отмести поглед. Обърна се към вратата, затвори я и с трепереща ръка напъха ключа в ключалката.
— Съжалявам. Трябва да тръгвам на работа. Не мога да говоря точно сега.
— „Уиспърс“ е затворен през деня, Дани. Скоро няма да отвори.
Момичето си пое въздух, обърна глава към него и смутено го погледна.
— Исках да кажа лекции. Бързам за лекции.
Носеше жълти баскетболни шорти, сив суитшърт с качулка и маратонки „Найк“ на бос крак. След обаждането му навярно бе скочила от леглото и бе нахлузила горнището и обувките, а дългата си кестенява коса бе вързала на конска опашка. Демарко си я представи как тича срещу него през мъглата, докато той седи сам на пейка в парка.
— Не съм дошъл да те арестувам, Дани — каза й тихо. — Стига да си откровена с мен.
— Аз не… — Хвърли поглед към мръсния асфалт на паркинга. — Не знам нищо.
— Томас Хюстън в апартамента ти ли е, Дани?
— Не! Не, защо? Той никога не е идвал в апартамента ми.
— Тогава защо не влезем вътре? Ще седнем и ще си поговорим, нищо повече.
Тя започна да трепери и от очите й бликнаха сълзи. Когато заговори, гласът й също трепереше:
— Не съм направила нищо лошо.
— Знам, че не си. — Пристъпи към нея и се опита да я успокои. — Знам, че не би направила нищо лошо. Просто искам да си поговорим, нищо повече. Пет минути и си тръгвам.
Момичето подсмръкна и примигна два пъти. После се обърна към вратата и отново насочи ключа към ключалката.
Демарко наблюдаваше непохватните й усилия да отвори. Изглеждаше едва прехвърлила двайсет, метър шейсет и осем на ръст, малко над петдесет килограма. Крехко момиче. Дете. Отново усети познатата болка в гърдите и с мъка си пое въздух. Лявото му око се насълзи.
— Ще отида да преместя колата си, блокирал съм алеята — каза й. — Веднага се връщам. — И бързо се обърна, за да избърше влагата от ъгълчето на окото си.
Оскъдно мебелирана всекидневна, миниатюрна кухня, баня с размерите на килер, спалня, отделена със завеса. Минималистичното обзавеждане включваше матрак на земята вместо диван и два сгъваеми стола, зелен и жълт, купени на цена 12,95 долара за брой от „Уолмарт“. Демарко предположи, че момичето спи върху матрак втора употреба на пода в спалнята, че няма гардероб или скрин и държи дрехите си грижливо сгънати в кашони, наредени до стената. Но всичко беше подредено и чисто, нямаше прах, нито мръсни чинии в мивката. Във въздуха се долавяше лек аромат на ягоди. Незапалена свещ върху кухненския плот.
Дани седна на матрака с подвити крака. Демарко застана до прозореца, над който тя бе окачила пластмасова щора и прозрачна дантелена завеса в кремаво.
— Кога видя или чу за последно Томас Хюстън? — попита я.
Тя прехапа долната си устна, после каза:
— Преди седмица, предполагам. Миналия четвъртък вечерта.
— И къде се случи това?
— В „Уиспърс“.
— Видяхте ли се насаме?