— Да, моля — отвърна Демарко.
— Добре, ето какво е написал. Скъпи Нейтън, през първите няколко години може би ще приемаш безсънието си като романтично злочестие, обичайно за професията ти, нещо като артистичен почетен знак. Може дори да ти харесва по един перверзен начин, защото в крайна сметка именно идеите, които те държат буден, всички онези потенциални истории, поеми и романи, са доказателство, че си избраник, надарен с талант. Ала, повярвай ми, когато си лежал буден хиляда нощи, изтощен и закопнял за сън, потиснат и мрачен денем, обаянието на безсънието постепенно изчезва. И колкото по-скоро се научиш да укротяваш неуморното си съзнание с медитация и прогресивна мускулна релаксация, толкова по-продуктивен ще бъдеш. По-бързо ще стане с таблетка приспивателно или с половин бутилка водка, но на другата сутрин ще си неспособен да работиш. Може дори да пробваш с тиха музика или с четене на творби от по-некадърните си състуденти. Онова, което никога не трябва да правиш, е да посягаш към химикалката, защото ще прекараш нощта в писане и няма да мигнеш до зазоряване, а после цяла седмица ще се бориш с влудяваща нарколепсия. Създай си режим и го спазвай дисциплинирано, Нейтън. Има много писатели с талант, но малцина са талантливите писатели с дисциплина. Желая ти успех, продължавай да пишеш, но не се лишавай от сън. Томас.
— Сякаш говори от опит.
— Именно. По-късно същия ден му благодарих за бележката и той призна, че така и не е успял да намери практическо приложение на собствените си съвети. Каза, че през по-голямата част от пълнолетния си живот е практикувал полифазен сън. Макар и против волята си.
— Полифазен. Да спиш на фази?
— Точно така. По думите му с Клеър си лягали заедно около десет вечерта — малко телевизия, както и други семейни занимания, сигурен съм. Понякога заспивал след това, друг път не. Но никога не спял повече от два или три часа. Така че следобед или след вечеря си дремвал при всяка възможност.
— А когато е буден през нощта? Тогава с какво се занимава?
— Пише. Чете. Прави проучвания. Ако се чувства твърде неспокоен, излиза да се разходи — пеша или с колата.
— Значи за него не е необичайно да се озове на петдесетина километра в северна посока по изгрев-слънце някоя сутрин, седнал на пейка в малък парк?
— Ни най-малко. Каза ми, че често използва тези часове на безсъние, за да проучва различни терени, както се прави преди заснемане на филм. Само че в неговия случай става въпрос за книга. Той обичаше да визуализира сцените в главата си, преди да ги напише. Това е неговият начин да създаде силно усещане за автентичност.
— Това е много интересно, Нейтън. Благодаря ти.
— Знаеш историята за семейството му, нали? Имам предвид, случилото се с родителите му?
— Да.
— В такъв случай навярно можеш да си представиш колко трудно му е било да заспи.
— Мога да си представя.
— Виж, мислиш ли… Дори не искам да си го помислям, но…
Демарко търпеливо зачака.
— Случилото се с родителите му… възможно ли е да е отключило нещо в мозъка му? Просто да го е накарало да… Божичко, чувствам се ужасно, че изобщо го допускам.
— Той е угрижен човек. Прикрива го много добре и навярно насочва мъката си в писането. И въпреки това…
— Но Томас е толкова мил, по дяволите. Да отдели време да ми напише тази бележка. Да изрази такава загриженост…
Младият мъж плачеше, Демарко усети промяната в тона му, станал по-дрезгав от връхлетялата го тъга.
— Почти приключихме, Нейтън, и после те оставям. Да се върнем две седмици назад. Случайно да знаеш как Томас Хюстън е прекарал онази четвъртък вечер?
— Четвъртъкът преди две седмици? Не е ли ходил в клуба тогава? При Анабел?
— Не е. Точно затова питам.
— Чакай малко. Това не е ли вечерта, когато Томас имаше литературно четене в Синсинати?
— Онази вечер е бил в Синсинати?
— Точно така, имаше литературно четене в университета в четвъртък вечер, а на другата сутрин и среща със студенти, преди да се върне тук.
— Ти беше ли с него?
— Щях да го придружа с удоволствие, както и повечето от колегите ми. Правили сме го и друг път, дори сме пътували заедно с автобус до университета „Кейс Уестърн“. Но той не ни уведоми за това четене, каза ни за него впоследствие, на следващия семинар.
— Не го ли намираш за необичайно? Че не е казал на студентите си предварително?