— Честно казано… да. Даже ме заболя мъничко. И не само мен.
— Литературното четене би трябвало да е организирано чрез катедрата по английски език на държавния университет в Синсинати, нали така?
— Чрез магистърската програма на английската катедра, да. Има ли нещо конкретно относно онази вечер, което те интересува?
— Просто се опитвам да проследя действията му преди последната събота вечер.
— Имало е литературно четене, нали?
— Сигурен съм, че е имало. Нейтън, благодаря ти, че задоволи любопитството ми относно процеса на писане.
— Не би ни излъгал за това литературно четене, нали? Затова ли не ни каза предварително?
Демарко замълча, за да събере мислите си.
— Доколкото ти е известно, Томас проявявал ли е специален интерес към някоя от студентките си? — попита.
— Той проявяваше специален интерес към всичките си студенти.
— Знаеш какво имам предвид, Нейтън.
— Никога не съм забелязвал подобни прояви от негова страна. Нито веднъж.
— Никога не ти е споделял, че проявява интерес към някого?
— Не.
— Добре. Тогава ми кажи следното. Някоя от студентките му има ли сериозно заболяване? Болест в терминален стадий?
— Какво? Не. Що за въпрос?
— А леко накуцване, да речем? Можеш ли да се сетиш за студентка, която ходи с леко накуцване?
— Не се сещам… Не. Не, нищо подобно. Не е имал връзка със студентка. Какви са тези въпроси?
— Пази се, синко — каза Демарко и прекъсна разговора.
Съсредоточи се върху вътрешното усещане, заседнало точно под гръдната му кост. Беше с неправилна форма, топло и с тежестта на метал, сякаш бе погълнал парче олово и то му пречеше да преглъща и да диша.
Може би усещането за оловна буца в гърдите се дължеше на стопроцентовата му сигурност, че едно телефонно обаждане ще докаже липсата на литературно четене в Синсинати въпросната четвъртък вечер. Демарко бе сигурен, че онази нощ Хюстън е бил с Бони. Скрити в някоя стая може би? В такъв случай писателят не би искал сметката от мотелската стая да се вижда в извлечението от кредитната му карта. Така че преди да издири телефонния номер на катедрата по английски език в университета, сержантът се отби до бюрото на полицай Кармайкъл.
— Имам молба към теб. Трябват ми банкови извлечения от сметките на Хюстън за последните три месеца. Интересуват ме всички тегления, направени в сряда и четвъртък през този период. От всички сметки, негови и общи. Парите вероятно са теглени от банкомат. Обади ми се, когато откриеш нещо.
Щом се върна в кабинета си, Демарко отвори уебстраницата на университета в Синсинати и откри онова, което му трябваше: катедра по английски език, магистърска програма „Изящни изкуства“, ръководител — Алис Брамсън. Нямаше я в кабинета, затова остави съобщение на гласовата й поща да му звънне при първа възможност. После затрополи с палец по бюрото и се замисли дали да не си вземе още едно кафе от машината в дъното на коридора. Знаеше, че няма нужда от него, не искаше горчивата течност да се събира в локва върху оловната буца и да напира обратно към гърлото му.
— Мразя да чакам! — каза на глас, но не изпита никакво облекчение. — Мразя това шибано чакане! — извика. Почувства се малко по-добре, макар да не постигна нищо, освен светкавичната поява на полицай Кармайкъл.
— Даде ми го едва преди минута. Работя възможно най-бързо.
— Не говорех на теб — тихо отвърна Демарко. — Затвори шибаната ми врата, ако обичаш.
40
До ранния следобед Демарко научи три неща.
Факт първи: според доктор Алис Брамсън, Томас Хюстън не бе изнасял литературно четене в Държавния университет в Синсинати от публикуването на втората си книга. Тя би се радвала да го вижда там по-често, защото обожаваше работата му и все още пазеше топли спомени от предишното му посещение. Не бе изнасял литературно четене и никъде другаде в Синсинати същата вечер — иначе тя със сигурност би присъствала, стиснала в ръка екземпляр от последния му роман, за да си вземе автограф.
Факт втори: във всеки от деветте четвъртъка, предшествали смъртта на семейството му, Томас Хюстън бе теглил пари от банкомат на двайсетина километра от дома му. Всички тегления бяха направени от личната му чекова сметка, а не от общите им чекови или спестовни сметки. Всички, с изключение на едно бяха суми от осемдесет долара, извършени в рамките на двайсетина минути около 7:30 вечерта. Другото теглене бе в 6:42 сутринта, два четвъртъка преди смъртта на семейството му, и възлизаше на триста долара, максималната дневна сума. Предишния ден — сряда, в 4:16 следобед — той бе изтеглил още триста долара.