— Защо Хюстън? — попита Демарко. — Защо той те заведе там?
Жената се обърна към него и го погледна през мрака.
— Ти как мислиш?
— Искаш да кажеш, че бебето е било негово?
Звучеше изтощена, когато отговори:
— Точно това ти казвам.
— Изневерявал е на съпругата си с теб?
— Толкова ли ти е трудно да повярваш? Или просто не искаш?
Демарко не разполагаше с отговор. Поне не и с такъв, който би изрекъл на глас.
— Някога обсъждали ли сте варианта за сериозна връзка? Да живеете заедно, имам предвид.
— Господи, не — отвърна тя.
— Никога ли не сте говорили какво би могло да се случи, ако съпругата и семейството му бяха извън картинката?
— Беше просто увлечение, Демарко, разбираш ли? Той го знаеше и аз го знаех. Три пъти му го лапах, два пъти го изчуках. Искаш ли да знаеш в какви пози? Това също ли е важно за разследването ти?
— И никой от двама ви не прояви разума да използвате презерватив?
— Използвам диафрагма. Очевидно не са достатъчно надеждни.
Той се облегна назад и се вторачи във волана. Изтощението в гласа на Бони започна да обзема и него. Спокойствието изчезна, тялото му внезапно натежа, крайниците му изтръпнаха. За пръв път от много време насам почувства, че ако затвори очи, веднага ще потъне в сън.
Внезапно блесналата светлина от „Уиспърс“ го изтръгна от вцепенението. В правоъгълника от жълта светлина се появи едър мъж — широки рамене, гола глава и огромни мускули. В дясната си ръка държеше бейзболна бухалка. Отвори вратата докрай, за да стопира пружинните панти, после направи няколко крачки напред, спря и присви очи към автомобилите. В рамките на няколко секунди забеляза силуетите в колата и закрачи към тях.
Демарко отвори вратата си.
— Прибирай се, приятелче.
Но вместо да спре, охранителят се затича. Сержантът излезе от колата, включи фенерчето си и го насочи към очите на мъжа.
— Това е работа на щатската полиция. Прибирай се обратно. Веднага.
Едрият мъж застина за миг. После направи крачка и половина назад, обърна се и влезе обратно в клуба. Вратата хлопна зад гърба му. Демарко отново се настани зад волана и затвори вратата.
— Разкажи ми за Текс — каза.
— Казва се Текс — отвърна Бони.
— Нещо друго?
— Охранява клуба.
— Фамилно име?
— Дойл, струва ми се.
— Струва ти се?
— Вече ти казах как процедираме с имената тук, нали? А сега сигурно ще ме арестуваш, защото съм дала работа на човек, без да съм получила разрешение от службите за национална сигурност.
— Защо е толкова загрижен, че си излязла навън?
— Защото му плащам точно за това: да наглежда мен и момичетата.
— Нов ли е?
— Да, тук е от около два месеца.
— Кой вършеше работата му преди?
— Брат ми Моби. Виждал си го. И ти е ясно защо имах нужда от нов човек.
— Откъде е Текс?
— Може би от Тексас, не мислиш ли?
— Чувам, че двамата се харесвате.
— Ами да — каза Бони. — Аз не знам със сигурност дори фамилното му име, не знам нищичко за него, обаче го чукам. Дявол да го вземе, явно чукам всеки, който ми се изпречи пред погледа. И теб ще изчукам, ако пожелаеш. Управлявам клуб, където момичетата си развяват циците и задниците пред мъжете, така че явно самата аз съм шибана курва, нали? Аз съм шибана нимфоманка, нали? Е, хайде, Демарко, извади си го и да започваме.
Той замълча. После попита:
— Кой от тези автомобили е неговият?
— Откъде да знам?
— Не знаеш каква кола шофира?
— Аз съм вътре, когато той пристига. Вътре съм и когато си тръгва. Възможно е да го спускат и от летяща чиния.
— Значи ще ме принудиш да проверя всички регистрационни табели на този паркинг. Само за да разбера кой е твоят охранител.
— Не те принуждавам да правиш каквото и да било. А и какво значение има кой е? Текс няма нищо общо с цялата тази история.
— Може просто да не харесвам мъже, които ми се нахвърлят с бухалка.
— Това е твой проблем, не мой.
Демарко отпусна глава на облегалката и затвори очи. Ритъмът на музиката отново му лазеше по нервите. Усещаше вибрацията в очните си ябълки.
— Е, ще го вадиш ли, или не? — попита Бони. — Какво има? Страхуваш се да ми го покажеш?