— На какво основание?
— Прекарала е нощта в четвъртък преди две седмици с Хюстън. Освен това ме излъга. И е достатъчно умна, за да знае, че няма да ми отнеме дълго да разкрия лъжата й. Сега Хюстън го няма никъде, семейството му е мъртво, а Бони е офейкала преди няколко часа с голяма част от дрехите си.
— А ти откъде знаеш, че не ги е занесла на химическо чистене?
— А ти искаш ли от сега нататък сам да си купуваш шибаните спаначени рула?
Когато разговорът приключи, полицай Морган попита:
— Сега накъде?
Демарко потупа горния си джоб.
— Май съм си изпуснал писалката някъде в къщата.
— В жабката има няколко. Вземи си.
— Тази беше специална. Веднага се връщам.
Излезе от колата, забърза към задната врата и влезе обратно в къщата. Върна се до прозореца и надникна през процепа между завесите. Морган си оглеждаше зъбите в огледалото за обратно виждане. Демарко дръпна шнура и разтвори завесите няколко сантиметра, после бързо излезе навън и се върна в колата.
— Намери ли я? — попита колегата му.
— Не, няма я. Да тръгваме.
— Мога да ти помогна да я потърсим.
— Остави — каза сержантът и закопча колана си.
— Но ако е толкова специална за теб…
— Просто една шибана писалка — промърмори Демарко.
Морган запали двигателя и подхвърли:
— Даваш ли си сметка, че напоследък доста ругаеш? Много повече от обикновено.
— Съжалявам — отвърна. — Наистина. Просто преливам от шибано разкаяние.
47
Леката мъгла около луната подсказваше за омекване на времето в края на деня, но Демарко усещаше единствено приближаващия студ на нощта. Макар да нямаше шест вечерта, слънцето гаснеше ниско над западния хоризонт, а набъбналата луна се издигаше бледа и мъглява в другия край на небето.
Демарко седеше на най-горното от трите стъпала към задната си веранда, отпуснал крака върху недовършената площадка от тухли, започната преди почти десетилетие. Беше махнал чимовете, бе разкопал и изравнил участъка от верандата до вратата на гаража — общо двайсетина метра разстояние, но бе успял да нареди само първите три части от пътеката, преди всичко да се обърка. Тухлите бяха подредени зигзагообразно и свършваха на три метра от стъпалото на верандата. Искал бе да направи пътеката, за да може Ларейн да върви от гаража до къщата, без да гази в локвите, които се събираха в градината след дъжд. Сега, когато валеше, последните петнайсетина метра от изкопа се пълнеха с кална вода и плевелите временно потъваха отдолу. Демарко паркираше на улицата и отключваше гаража единствено в редките случаи, когато вадеше косачката. В мрачните ъгли все още се въргаляха стари, разпрани чували със семена за трева, слама и градинска тор, както и глинени саксии, в които съпругата му всяка пролет подготвяше разсад за градинката си с подправки. Мяркаха се и прашни найлонови торби, пълни с изсъхнали луковици на латинки и гладиоли.
До гуша му бе дошло от недовършената пътека и обраслия двор, от мътната луна и залязващото слънце. Опита се да си припомни енергията и желанието за живот от онези далечни дни, когато работеше по градината, но се почувства така, сякаш се връщаше към сън отпреди десет години. Все още пазеше носталгията и усещането за загуба, ала останалото му се губеше.
Топна крайчето на малката пшенична франзела в пластмасовата кутия, пълна с маслини каламата, сушени домати и печени скилидки чесън, но приятната хлъзгавост на чесновия зехтин му се стори някак далечна, почти като спомен за нещо, вкусено много отдавна. Студената бира в запотената кафява бутилка му се услаждаше твърде за кратко, докато слизаше надолу по гърлото му.
Цял ден чакаше резултатите от обиска в къщата на Бони. Знаеше, че върху чаршафите са открити срамни косми от двама души, както и няколко ситни пръски кръв по кранчето на мивката. Но щяха да минат няколко дни, преди ДНК анализите да приключат. И дори тогава нямаше да му кажат нищо, ако не откриеше други ДНК проби за сравнение. Интересуваха го конкретно пръстовите отпечатъци по бирената бутилка върху масичката в хола. Те навярно принадлежаха на спътника на Бони — който и да бе той. Не му се искаше да вярва, че този човек е Хюстън. Не можеше да измисли и една-единствена причина, поради която писателят би направил подобен избор, но пък знаеше достатъчно за човешката природа, за да е наясно, че логиката няма особено значение, когато в картинката се добави обилно количество тестостерон.