Някъде вътре в мен избухна в истеричен смях умното момче Кирил, чийто баща беше лекар. Мракът му кимна одобрително.
Да, всичко разбирам. Тъканите на човешкото тяло регенерират зле. И нищо не регенерира толкова добре, че да изпревари разгарящия се в мен сепсис.
Но аз съм функционал. Почти военен съм. Митничарят трябва да може да встъпи в сражение, да получи откос от упор и да се върне на работното си място.
Значи трябва да се справя.
Таванът се завъртя по-бързо, горещината в корема ми нарастваше — и аз си позволих да се потопя в спасителните тъмни води на забравата.
Следващия път се събудих от жажда.
Сърцето ми туптеше бясно. Тялото ми пламтеше. В корема ми пулсираше болка. Отвратителна воня изпълваше дишането ми.
Но в сравнение с жаждата всичко това беше дреболия.
Исках да пия. Газирана вода. Горещ чай с лимон. Студен киселичък квас. Не, всичко това са полумерки… Да допра уста до чешмата, да отвъртя крана и да гълтам прохладна вода, миришеща на желязо и на гнилоч. Да отпусна лицето си в локва и да гълтам застоялата, топла, мръсна течност, ритайки с крака всички конкуриращи ме братя Иванушки…
Има вода на втория етаж. На масата. И на третия, много вода — в кухнята, в банята…
Само жаждата можеше да ме накара да помръдна от мястото си. Лежах по очи, и това беше добре. Протегнах ръце и се опитах да притегля тялото си. Не се получи. Спечената кръв ме беше залепила за пода. Отново опитах да се примъкна напред и неволно пробвах да се подпра с крака.
Краката ми се помръднаха. Дори счупеният крак… погледнах накриво — под мръсните, измачкани шорти се виждаше розова кожа, заобиколена от коричка засъхнала кръв.
Получава се!
Само че ми трябваше вода. Не просто умирах от жажда — изведнъж ми стана ясно, че организмът ми се нуждае от вода, за да се възстанови и да изкара навън продуктите на разпад на тъканите. Още час-два без вода и ще умра. Наполовина изцелен, със затворили се рани и възстановили се органи. Ще умра от жажда.
Допълзях до стълбите за десет минути. Драскайки с нокти пода, опирайки се на брадичката си, леко отблъсквайки се с крака — допълзях. Опрях теме в първото стъпало.
И разбрах, че не мога да се изкача по стълбите. По никакъв начин.
Обхвана ме отчаяние, подобно на отчаянието на плувец, потъващ на метър от спасителния пояс. Няколко пъти се опитах да кача главата си върху стъпалото. Безполезно. Тялото ми беше направило каквото можеше.
Вода. Тя е съвсем наблизо — два етажа — и е пълно с вода. Но не мога да се добера до нея.
Както е добре известно, когато Мохамед няма сили да стигне до планината, то планината трябва да дойде при Мохамед. В случая с водата това е доста по-лесно.
Погледнах нагоре. Каквото и да представляваше кулата, вътре в нея имаше кабели, тръби, стълби. Тръбата можеше да се спука и водата да потече надолу.
Тръбата трябваше да се спука.
Не се опитах да направя това с усилие на волята, като полуразумен екстрасенс, демонстриращ несъществуващите си способности. Не давах мислени команди — би било глупаво. Просто лежах под стълбите и чаках кога на третия етаж ще се спукат тръбите и потоците вода ще плиснат надолу, радостно стичайки се по стъпалата. Няколко пъти губих съзнание, явно за някакви си секунди или минути.
А после се разнесе шум и по стъпалата заструи вода.
Разбира се, аз не чаках да отмине първата вода, отмиваща мръсотията по пода. Не би ме смутил дори мръсен пес, сложил лапи на горното стъпало, не би ме смутил дори пробит бидон с бензин или плаващи във водата отпадъци.
Притиснах буза към стъпалата и започнах да гълтам, да гълтам течащите право в устата ми тънки струи. Пиех, пиех, пиех. Водата отмиваше тялото ми и се разтичаше по пода. Поглъщах водата, изпадах в забрава, отново пиех. Целият ме тресеше, вътре в мен сякаш гореше печка и аз пиех, заливайки този адски огън. Веднъж ми се догади и направих почивка за няколко минути. Няколко пъти изпразних мехура и червата си направо в дрехите и във водата.
Не ми пукаше. Организмът изхвърляше от себе си унищожените тъкани и не смятах да му преча. По-добре екскременти, отколкото безкрайната тишина, която чакаше зад прага. А водата все течеше и течеше, миейки измъченото ми тяло и изцапания под. Горещината в мен бавно спадаше.