Котя ме изгледа страшно, като юноша, чиито родители са се отдали на сантиментални спомени от рода на „как порасна, а до скоро се напикаваше в леглото“ пред първото доведено от него вкъщи момиче.
— Точно така! — казах. — Ти писа статия за „Спорт експрес“… Е, влизайте.
Котя бързо се шмугна в кулата. Гледащата ме с подозрение и напрегнатост Илан влезе подире му.
— Чистиш, а? — попита Котя, оглеждайки току-що измития под и парцала в ръката ми. — Виж ти!
Илан, както ми се стори, също ме погледна с уважение. Нищо не радва жената повече от мъж, зает с подреждане на дома.
— Наложи се — казах аз лаконично. Подръпнах гащетата си — бях чистил полугол. — Ей сега се връщам…
— Почакай — обади се Илан неочаквано. — Застани малко…
Тя гледаше в корема ми. После обиколи около мен, сякаш съм новогодишна елха. Приклекна и докосна коляното ми.
Аз търпеливо чаках.
— От автомат? — попита Илан, гледайки ме отдолу нагоре.
— Картечница.
— Ти… — Тя се изправи и ме погледна с подозрение в очите. — Това не е при нас, нали? Отворил си още една врата? Закъде?
— За там.
— Глупак! Глупак, глупак, глупак! — Лицето й се изкриви от огорчение. — Ние всичко бяхме подготвили… имахме план… трябваше ни само един изход към Земя-1! А ти си избързал… Край, нали? Изходът е под наблюдение?
Кимнах.
— Най-вероятно ще залеят кулата с бетон — каза Илан с горчивина. Е, и датчици, мини… както си му е редът. Казват, че веднъж вече са правили такова нещо… Защо хукна в този свят? Защо не ни дочака? Смяташе, че си най-якият?
— Защо не дойде при нас, когато влязохме в Кимгим? — попитах. — Защо не ни разказа всичко, каквото знаеш — за функционалите, за Земя-1? Защо беше този набег с тояги и ножове? Смяташе се за най-яката?
Котя тревожно прекара поглед от Илан към мен и обратно.
— Прав си — въздъхна Илан. — Извинявай. Претенциите… не са на място. Мога ли да се приведа в ред?
— А?
— Да използвам банята.
— Да, разбира се. Горе.
Илан за миг докосна ръката на Котя и тръгна нагоре по стълбите. Погледнах блаженото изражение на лицето на Котя и попитах полугласно:
— Е, какво? Мацка или дама?
— Тя се казва Илан — отговори кратко Котя.
Погледнах го — и не намерих какво да кажа.
— Отначало и аз бях изпълнена с детски възторг — каза Илан.
Вечеряхме. Във всеки случай и в Москва, и в Кимгим денят клонеше към залез, така че трапезата ни можеше да се нарече вечеря. За мое смайване Илан успя да приготви от ергенските ми запаси почти домашна храна — само прати Котя до Москва за картофи и замразено пиле. Първото ястие беше юфка, второто — пържени картофки с лук и пилешко. Разбира се, това не можеше да се сравнява с ястията в ресторанта на Феликс. Но, честно казано, не бих сменил тази вечеря и за най-разкошното угощение.
— Исках да стана лекар — разказваше Илан. — Е… имах си мечта. Работех като санитарка, зубрех учебниците… Исках да постъпя в медицинската академия на Ангвар… Това е горе-долу, където е вашият Стокхолм, много престижно място. Там е много скъпо, аз нямах такива пари, трябваше да изкарам добри оценки на изпитите, тогава щях да получа стипендия и правото на безплатно обучение… — Тя замълча. — Мисля, че щях да успея. Но веднъж отидох на работа — а там друго момиче. Клиентите не ме познават… Реших, че искат да ме изгонят, без да ми платят, обидих се… Спретнах им скандал. После приятелите ми ме забравиха.
— А след това и роднините — кимнах аз.
— Аз съм сирак — отвърна Илан. — Баща ми беше биолог, довел е майка ми от Изток, още е била момиче… Казваше, че се е наложило да се ожени, за да не го набият на бамбуков кол… Шегуваше се, всъщност много обичаше мама. После пътуваха заедно… в Африка, в Азия… не се върнаха от Индия… имате такъв остров, нали? Не, Индонезия! Не се върнаха. Отгледа ме баба ми, но тя вече беше починала. Не ми бяха останали никакви роднини.
— Извинявай — промърморих аз.
— Отначало много ми хареса — продължи Илан. — Не, не съм глупачка, разбирах, че функционалите са твърде малко, за да се разкриват на хората и да живеят както им се иска. Реших, че ще си имам своя клиника. Тя даже се появи наистина. Не много голяма, но хубава. Мислех, че ще започна да лекувам — и функционали, макар че това рядко се налага, и обикновени хора. При мен ще идват от целия свят. Аз, разбира се, няма да мога да помогна на всичките. Но ще се старая… После се замислих. Знаете ли, Кириле, не става така… Функционалите-акушери твърдят, че само ни помагат да се родим… но в природата не става така. — Тя се усмихна. — Раждането все пак се предшества от зачеване. Трябва да има някаква сила, която ни превръща във функционали. Трябва да има логика — защо точно ние. Трябва да има цел…