— Много неща се извършват без никаква цел — казах. — Вирусът на грипа също поразява случайно хората.
— Ни най-малко — усмихна се Илан. — Вирусът избира хора със слаб имунитет… И аз отначало мислех така — че имаме предразположеност. Като в булевардните книжки: живял си най-обикновен човек, не умеел абсолютно нищо, и изведнъж — бум! Превръща се в супергерой. При вас има много такива книжки. При нас — също.
— Защото на всички ни се иска „бум! — и супергерой“ — казах.
— Но не става така — разпери ръце Илан. — Всъщност нищо не се дава даром. Ти си натрупал мускули, но си претоварил организма си, натоварил си сърцето, изгубил си време, което си можел да използваш за образование, четене, посещения на музеи и пътешествия. Ти си станал велик учен — но си отвъртял шкембе, задъхваш се, докарал си си хемороиди и късогледство. А при нас — всички радости накуп. Силни, умни, почти безсмъртни, раните ни зарастват… Освен синджира — никакви ограничения.
— Синджир? А… е, да.
— Това не ми хареса — продължи Илан. — Започнах да разпитвам. Феликс. Цай. Карита. Те са най-авторитетните при нас, в Кимгим. Ходих във вашия свят, в Антик. Сравнявах всичко, опитвайки се да намеря закономерност. Започнаха да ми намекват, че се занимавам с глупости. Че щом съм лекар, трябва да стоя в болницата и да чакам пациенти. Или пък Цай ще ми спретне скандал — че са го ранили в схватка, а аз не съм си била на мястото… Като че ли някой може да направи нещо на функционал-полицай…
— И разбра ли нещо? — попитах. — Намери ли закономерност? Кои сме ние и защо сме такива?
Илан поклати глава:
— Не. Не се получи. Натъкнах се на… бивш функционал. Част от способностите си остават, една трошица… той ме почувства. Умираше. Цай се беше опитал да го убие, но той някак беше успял да се измъкне — беше бивш функионал-полицай. Казваше се Петрид и беше от Антик…
Казвал се Петрид и се родил в света, който функционалите наричали Антик. Това бил свят на застинала Утопия — утопията на Мор и Кампанела, онази същата, в която и най-бедният селянин има поне трима роби. И този свят, способен да предизвика истерия у социолозите, съществувал и се развивал — но много своеобразно; колонизирал Америка и Африка, макар че така и не достигнал до Австралия, спокойно дремеща в своя вечен каменен век.
Той бил роб, после взел участие в успешно въстание, получил правата на свободен гражданин и станал преуспяващ земевладелец. На четирийсетгодишна възраст се превърнал във функционал.
А след пет години убил митничар и избягал в Кимгим, прекъсвайки връзката си със своята функция. Преследвали го, вече бил осакатен, когато се натъкнал на Илан. И тя се опитала да го спаси. Илан умеела много неща, макар че техниката в нейната операционна би накарала един земен хирург да се усмихне. Тя зашила разкъсания черен дроб, отстранила увредения далак — в бившите функционали способността за регенериране изчезвала напълно. От време на време Петрид идвал в съзнание и говорел с нея. Той разбирал, че умира, не вярвал, че ще го спасят, но през цялото време се кикотел и говорел някакви безсмислици. За функционали, които вадят кестените от огъня, за най-първия свят, за това, че всички тях са ги излъгали, че той би трябвало да е император или поет, за несъвършенството на света, на всички светове, които са осакатени като дървета в ръцете на лош градинар. Илан не можела да разбере дали той бълнува или наистина знае нещо. Тя работела, опитвайки се да спаси изплъзващия се живот, и говорела с него, едновременно опитвайки се да узнае нещо и да държи Петрид в съзнание.
После дошъл Цай.
Илан му извикала да не пречи. Цай свил рамене, блъснал я настрани, прерязал гърлото на Петрид с нейния скалпел и спокойно си тръгнал. Илан се опитала да му попречи, но дори и в своята функция тя била безпомощна срещу функционал-полицай. Нейната работа съвсем не била да се бие и да убива.
От този ден започнала да тренира. Въпреки вложените в нея умения, тя се учела да се сражава. Вземала уроци по ръкопашен бой и карате, посещавала фехтовалните зали и стрелбищата. Функционалите забелязали това. Първо й се надсмивали, после започнали да я мъмрят. А накрая поискали от нея да прекрати недостойното си поведение. Подложили я на остракизъм с възпитателно-познавателни цели, както се изразил Феликс.