Всичко приключило с това, че Цай дошъл при нея и започнал да я бие. Не, най-вероятно не възнамерявал да я убие — само провеждал възпитателна беседа. Но го очаквала изненада. Илан била готова за такъв обрат на събитията и подмамила полицая в капан. Два изстрела с ловджийска пушка в лицето го спрели.
— Заварих го неподготвен — каза Илан. — И навярно можех да го убия. Той беше ослепен, очите му изтичаха, цялото му лице се беше превърнало в кървава каша. Само да презаредя пушката и… Но не можах. Тогава бях жалостива глупачка. Стрелях по коленете му, за да не може да ме догони. И си тръгнах. Прекъснах връзката си със своята функция. Отидох в град, за който знаех със сигурност, че там няма функционали. Започнах да живея и да работя там. На сто километра от Кимгим… това ми изглеждаше надеждна защита. Но все пак не смятах да се крия вечно. Извадих късмет и спасих от смърт едно момче, предводител на местна младежка банда. Нищо сериозно, малолетни хулигани. Разбира се, рано или късно те можеха да се превърнат в истинска банда. Но аз не им позволих това. Разказах им за функционалите. Убедих ги, че историята ми е истина. Те решиха, че да се борят срещу неуязвимите функционали е много по-забавно, отколкото да се бият един-друг по мутрите и да крадат стоки в пристанището…
— Много ми е мъчно — казах. — Но вие не ми оставихте избор.
— Аз съм виновна — призна си Илан. — Аз… се заразих с техните методи на разрешаване на проблемите. Започнахме да нападаме функционали. Опитвахме се хващаме такива, които знаят истината за първата Земя — за онези, които управляват функционалите и ги създават от обикновените хора.
— Както е казал другарят Ленин на другаря Сталин, експроприацията и бандитизмът без познаване на класовата борба няма да ни помогнат — казах.
— Казвал ли е такова нещо? — учуди се Котя.
— Е… сигурно е казал нещо подобно. Според комунистическата митология.
Илан се изкашля. Явно не я интересуваха митовете на миналото.
— Разкажи ми за Земя-1 — помоли тя. — Нападнаха ли те? Как се случи? Защо?
— Земя-1 е Аркан — заявих. — Светът, в който, както се смяташе, времето изпреварва нашето с трийсет и пет години. Само че това не е вярно…
21
Враговете стават приятели доста по-рядко, отколкото приятелите — врагове.
Това е закон на природата. Всичко на света се стреми от сложно към просто. Живото умира, скалите се разпадат на пясък, снежинките се стопяват и се превръщат в капки вода. Огънят за минути поглъща дърво, което е расло десетки години. Шишенце с киселина в ръката на маниак за три секунди ще разтвори цветовете на картина, на която художник е посветил половината си живот. Куршум за една секунда прекъсва живота на момче, което майка му е отглеждала девет месеца и още осемнайсет години. Една-единствена дума, неуспяла още да отзвучи, превръща стари приятели в заклети врагове. Астероид, чиято траектория се пресича с орбита на планета, погубва всичко живо; избухнала свръхнова звезда изгаря планетите си; материята и енергията неумолимо се разбягват в пространството, превръщайки живата и цветуща вселена в неподвижно нищо.
Разпад, разрушение, смърт — това са много прости действия. Само животът се противи на простотата, въстава срещу законите на природата. Без да забелязват смъртта и тленността, израстват треви и зверове. Забравяйки смъртта и тленността, живеят хора. И въпреки простите и удобни закони на природата, хората създават свои отношения — доста по-сложни, отколкото всички измислени от човека машини и механизми. Какво е двигателят за вътрешно горене в сравнение с огъня на човешката страст? Какъв фотоапарат ще запечата изгрева на слънцето по-добре от китката на художника и думите на поета? Нима взривът на ядрената бомба е по-разрушителен от яростта на Чингис хан или безумието на Хитлер?
На човека е присъщо да се противопоставя на разрушението. Самият смисъл на човешкото съществуване е в тази вечна, яростна борба, в която е невъзможно да се победи, но в която не трябва и да отстъпваш.
И все пак това е много трудно — да станеш приятел на бившия си враг. Още по-трудно е самият ти да го смяташ за приятел.
Разказах на Илан всичко, което узнах сам. Започнах с политика и неговата молба да намеря Аркан. Накратко разказах за излизането в Нирвана. Отначало Илан слушаше без интерес, развълнува се едва когато стана дума за Настя. Но все пак Земя-1 я интересуваше доста повече.