Выбрать главу

— Както и предполагахме — каза тя, след като ме изслуша докрай. — Трябваше да има такива, на които това им е изгодно. Винаги има такива, на които им е изгодно!

Имах малко по-различно мнение: винаги има само глупаци. Но реших да не споря.

— И какво смяташ да правиш, митничарю? — попита Илан. — Мисли ли вече за това?

Разбира се, че бях мислил…

— Само не открита война! И не партизанщина… Илан, ние трябва да разкажем всичко на другите функционали… Да им обясним, че нашите светове са площадка за чужди експерименти.

Илан се намръщи.

— Така ли? И с какво ще помогне това?

— Заедно сме способни да се противопоставим на функционалите от Земя-1. Ние имаме същите възможности като тях.

— Не, не са същите. Те умеят да превръщат хората във функционали.

— Това е единствената разлика. Но нашите светове са интересни за тях само като експериментални обекти. Да вземем Антик например. Там те експериментират с обществен строй, включващ в себе си робство. Нали? Ако тази възможност изчезне, светът ще стане безинтересен за тях. При вас ги интересува липсата на големи държави…

— Интересен им е още техническият прогрес. В Антик той е спрял на равнище механизми. В Твърд — това е там, където управлява църквата — се набляга на биологичните изследвания.

— Именно! — кимнах аз. — Всъщност точно затова са необходими митниците. За да не се пренасят от свят в свят забранени технически устройства. Ако се дадат на Антик парни машини и железопътни релси, а на вашия свят — електроника и двигатели с вътрешно горене…

— Не става, при нас няма нефт.

— Добре, нека да е само електрониката и електродвигателите. Така или иначе, ако се наруши чистотата на експеримента, ако световете започнат да се променят — те ще престанат да носят полза за Земя-1. Ще им се наложи да ни оставят на мира. Да търсят други обекти за изучаване.

— Сигурен ли си, че само ги търсят? — попита Иран. — Ами ако те ни създават?

Поклатих глава.

— Сигурен съм. Как може да се създаде свят без нефт? Да се намесиш в геологическите процеси отпреди един милион години? Те не могат да пътуват във времето. А и да умееха — не могат да отместват планини и да променят атмосферата. Те търсят, Илан. Сигурно митничарите им се контролират по-добре и намират светове по поръчка. Или са много и затова попадат на доста повече светове. Кирил Александрович се изтърва, че познават доста повече обитаеми светове от нас.

— Тоест ти предлагаш да се смесят технологиите на различните светове?

— Да се наруши чистотата на експеримента — усмихнах се аз. — Представи си, че си заета с химически опити. На спиртниците ти тихичко се загряват и кипят чисти разтвори. И изведнъж някой се приближава и смесва течностите от пет епруветки. Какво ще кажеш?

— Първо, някоя от епруветките може и да се взриви — каза Илан. — И второ, след това химикът ще излее развалените разтвори и ще измие епруветките.

Настана тишина.

— Откъде у тях такива възможности? — попита тихо Котя. Той изглеждаше съвсем потиснат. — Те какво… ядрена война ли ще започнат срещу нас?

Свих рамене.

— Защо не? Откъде знаем в каква степен контролират политиците? Някой може и да се съгласи — да започне война и срещу това да получи убежище на Земя-1.

Илан въздъхна. Каза:

— Кириле, не си мисли, че съм против твоя план. В него има нещо. Но не можеш да направиш нищо сам. Трябва повечето функционали да те подкрепят. Да започнат война срещу Земя-1.

— Мислиш ли, че няма да започнат?

— А за какво им е, Кириле? Та нали това е преди всичко сътресение за всички светове. Кой би искал уреденият живот да рухне и всичко наоколо да закипи? Само онези, които няма какво да губят. А функционалите имат какво да губят. И още как!

— Но нали това е обидно — да бъдеш опитно зайче!

За първи път Илан ме погледна със симпатия:

— Вярно е. И аз мисля същото. Но се боя, че мнозинството се досеща. И търпи.

— Добре — кимнах аз. — А ти какво предлагаш? Имаш ли план?

За секунда ми се струваше, че тя ще каже нещо. Но Илан само поклати глава.

— Ще отида при Феликс — казах.

— Това няма да помогне. Нали разказах…

— Той не знаеше за Земя-1.

— Сигурен ли си?

Замислих се. Трябваше да призная, че не съм убеден.

— Първо ще поговоря с всички останали функционали — предложих аз неуверено. — Те ще ме подкрепят, тогава ще отидем при Феликс…