— Функционалите? — Разперих ръце. — Не знам. Но се боя, че няма да се възмутят кой знае колко. Кой ги е направил майстори? Онези от Земя-1. Значи, първо, те са им признателни. И второ — страх ги е. Този, който ги е направил функционали, може да си вземе подаръка обратно.
— По дяволите, всичко е като при нас, в политиката! — Дима изразително плесна с ръце и се разсмя малко измъчено. — Така. Какво да правим, а? Такива сили — и пропадат безцелно. Мен, както сам се досещаш, ме интересува едно — как да се използват способностите ви в полза на страната.
Промърморих нещо неопределено.
— Не вярваш ли? — Политикът се облегна назад в креслото. Погледна ме изпитателно. — Напразно. Разбира се, властта е хазартна игра без правила. Но властта, за разлика от парите, е интересна не сама по себе си, а само заедно с реакциите на околните. Властта е тщеславие. Хората трябва или да обичат политика, или да се боят от него. Но в никакъв случай не да го уважават и боготворят! За какво да се стремиш към властта, ако знаеш със сигурност, че ще останеш в историята като страхлив конформист, капитулант, муден слабак. Безинтересно! По-лесно е да ядеш вкусни неща и да спиш дълго без помощта на политиката. Хиляди хора разбират това навреме и не се забъркват в политиката. Но при нас, уви, някои си избират политиката в качеството й на бизнес. На мен това не ми е нужно. У мен тщеславието е по-силно от алчността.
— Знаете ли, никой няма да ви повярва — казах аз честно. — Няма да повярват на никого от онези, които са във властта. Та при нас всичко е така устроено — отделно хората, отделно властта. Една позната кучкарка ми разказваше, че когато при нея идват от Рубльовка да си купуват куче, сърцето я боли за животинките. Защото обикновеният човек смята априори, че онези от Рубльовка не са способни на нищо хубаво. Дори и да обичат куче.
— Знам, Кириле. Макар че аз не живея в Рубльовка. Затова и ми е нужно чудо. Нужно ми е нещо от вас, функционалите.
— Сила.
— А в какво се състои силата? — усмихна се Дима. — В мускулите? Парите? Информацията? Обаянието? Има различни видове сила. И трябва да умееш да я използваш във всичките й форми… Мога ли да забогатея за сметка на другите светове?
— Чрез пренасяне на стоки през кулата като амбулантен търговец? Едва ли. Ще ви взимат такси за стоките.
— Знам. А няма да получа информация от Аркан. А може би… — той се забави за миг, — ти можеше да ми помогнеш с това-онова?
— Като набия някого? — попитах аз. — Защото нищо друго не ми остава.
Политикът се засмя.
— Не, остава. Технологиите.
— Земята е най-развитата.
— Не съвсем. Да вземем например Твърд.
— Забранено е да се пренасят от свят в свят неизвестни технологии.
— И на кого е тази забрана? — Дима погледна бутилката вино, но си сипа минерална вода. — Тези, които експериментират с нас? Как мислиш, Кириле, разумно ли е едно морско свинче да казва на други: „Не бива да бягаме от клетката, експериментаторът забрани!“.
— Не е разумно. Но се боя, че другите функционали няма да ме разберат.
Политикът изхъмка. Поигра си с чашата, отпи глътка и каза:
— Всичко е едно и също… Когато започнах да се занимавам с политика, мислех, че мога да постигна нещо. И за себе си, естествено, и за цялата страна. Общо взето и за целия свят. А после узнах истината. Узнах, че и нашите вождове, и американските президенти съвсем не са най-главните в света. Че има майстори. Че те уж не управляват… но мнението им се цени. Сещаш се, въплътеният кошмар на русофила за масоните… Сега стана ясно за какво им е на майсторите всичко това… Как мислиш, мога ли да отида при президента и да му разкажа истината?
— Откъде да знам можете ли или не — казах аз. — Мен не биха ме пуснали, а вас — не знам.
— А ако трябва да отговориш сериозно?
— Не знам. Може би на самия връх и без това знаят всичко. И няма да разкриете никакви тайни. А дори и да разкриете — какво от това? Ще устроят световен лов на функционали? Ще пускат термоядрени бомби върху кулите и мазетата? Какво ще се постигне така? Които успеят, ще се измъкнат в други светове. Останалите ще се притаят. Та вие не можете да ги различите от обикновените хора.
— Ето какво ми харесва в теб — изрече политикът изразително, — ти все още казваш „те“, а не „ние“. Значи е безсмислено да се воюва?
— По обичайните начини — да. Все едно да се сече желе с брадва. Знаете ли какви са възможностите на един функционал-акушер? Като Наталия Иванова например?