Не, май беше човек. Най-обикновен, застаряващ, изтормозен и изморен.
— Как не ви отнесе пороят? — попита шофьорът. — Разтвориха се небесните двери. Към сутринта дъждът ще премине в сняг, вижте какво е червено небето… А вие, момиче, сте вир-вода! Не сте облечена подходящо за такова време.
— Аха — отвърна бодро Настя. — Така се получи, наложи се да бягаме от купон…
— Какво стана?
— Един пръч се напи и започна да ми досажда — съобщи Настя. — Петя едвам го усмири, но после каква веселба настана!
Отново игрички на герои от съпротивата… Промърморих нещо умерено мъжествено, както се полага на героичния Петя…
— Виждам, виждам, имате синина на скулата — каза шофьорът, поглеждайки ме бегло.
Потърках скулата си.
— Не, отляво. Нима не усещате? Хубава синина ще стане. Да не сте се били с боксьор?
— Ще ми се смеете — с историк.
Шофьорът наистина се засмя:
— Историята е страшна сила. Но боят е рядкост, обикновено работят с перо… Сложете парче сурово месо, добре ще го изтегли.
— Аз ще го целуна, ще подейства още по-добре.
Разменихме погледи чрез огледалцето за задно виждане. Настя се усмихваше.
Да, в отношенията между мъжете и жените все още е останало нещо първобитно. Достатъчно е само да се сбиеш заради жена…
— Накъде да карам? — попита шофьорът.
— Вкъщи — казах. — Към „Алексеевска“…
23
Ако повярваме на Борхес, то всички сюжети, а следователно и всички събития в света, лесно могат да се сведат до четири: поход за съкровище, обсада или отбрана на крепост с връщане вкъщи и самоубийство на Бога. Впрочем често забравят за самоубийството на Бога, а и останалите три златни сюжета ехидно се свеждат до истории за „любов“, „индианци“ и „Нова година“. Едва ли Борхес би спорил, защото нали любовта е поход за съкровище, войнствените „индианци“ и сражението за крепостта са неразривно свързани, а и какво може да се сравни с празнуването на Нова година? Само завръщането у дома. Що се отнася до самоубийството на Бога, то съвременните идоли не са склонни да извършват подобни жестове.
В добрите истории тези три сюжета се редуват. Одисей тръгва за съкровища, обсажда Троя и се връща вкъщи. Царският син Иван потегля за златната ябълка, плячкосва замъка на Кашчей и се връща при бащицата. Вълкът последователно обсажда три къщи с прасенца и позорно бяга у дома.
Моите походи за съкровища явно водеха към отбрана на крепостта. Само дето нямах шансове да се върна вкъщи.
Край кулата не ни очакваше никой. Първото, което направих, беше да проверя всички врати. Качих се на втория етаж и погледнах през прозорците.
Тишина. Безлюдност.
— Всичко наред ли е? — попита Настя.
— Благодарение на теб… — не се сдържах аз. — И докъде стигнахме? Нали веднага ти предлагах — да дойдеш при мен. Само дето сега съм забъркан в бой с полицай.
— И двамата сме забъркани.
Махнах с ръка. Извадих телефона и се обадих на Котя. Наложи се да чакам дълго — нищо чудно, наближаваше полунощ.
— Да? — откликна Котя недоволно.
— Кирил е. Настя е при мен.
— Коя Настя? Тази с бележката?
— Да. Бяха й пратили функционал-полицай. Аз го отблъснах и я доведох при мен.
— Победил си полицай? — възхити се Котя. — Яко!
— Няма накъде да е по-яко. Всеки момент могат да дойдат за мен.
— А, едва ли — предположи Котя. — Едва ли в такава ситуация ще действат, без добре да си помислят.
— Могат да дойдат и при теб.
— А аз какво общо имам?
— Предоставил си убежище на Илан. Мисля, че тя ги интересува не по-малко от Настя.
Котя изсумтя и попита:
— И какво предлагаш? Да бягаме?
— Може би. Или елате тук. Сигурно ще мога да ви защитя в кулата. Дори и от полицай. Питай Илан, тя трябва да ги разбира по-добре тези неща.
— Ей сега…
Известно време в слушалката цареше тишина. Чаках, притиснал я към ухото си, и гледах Настя. Тя стоеше до прозореца с изглед към Аркан. Сякаш почувствала погледа ми, се обърна:
— Това ли е Земя-1?
— Да.
— Красиво е. Там в далечината има телевизионна кула…
— Кулата в Останкино. Точно като нашата. Явно са я сметнали за удачна постройка.
— За какво им е всичко това? — попита неочаквано Настя. — Ако при тях всичко е толкова хубаво, ако са толкова могъщи… Биха могли да живеят по човешки. Да дружат с нас, а не да ни експлоатират.