— Наталия, вие сте твърде спокойна — казах.
И веднага осъзнах, че съм попаднал в целта. Тя беше прекалено спокойна за жена, която е заплашена с нож… без значение от кого — маниак или измамен предния ден наивник.
— Вие не сте убиец. Няма да ме докоснете.
— Да проверим, а? — попитах. — Вие ме лишихте от всичко. Апартамент, работа, документи. Нямам какво да губя!
— Живота си — отговори кратко тя.
— Той не е чак толкова важен. — Хванах ножа по-удобно, така че острието се допираше до шията в областта на артерията. — Само да гъкнеш — и удрям!
Асансьорът спря. Вратата се отвори.
— Препоръчвам ти да се държиш така, сякаш сме стари добри приятели — казах аз, прегръщайки Наталия през рамото. — Ще отвориш спокойно вратата и ще влезем в апартамента. Разбрахме ли се?
Ако бях предвидил всичко правилно и ако Наталия не започнеше да се дърпа и да вика, ножът нямаше да се види от съседската шпионка. Вървят си прегърнати младеж и девойка, нямат търпение да се доберат до леглото, какво необичайно има тук? Точно такава картина иска да види старата климактерийна проклетница съседката.
Наталия не се задърпа.
Ключалките изщракаха и влязохме в апартамента. Затворих вратата зад себе си с крак и зашарих по стената, търсейки опипом ключа за осветлението. Правоъгълникът на кухненския прозорец излъчваше умиращ сумрак. В стаята тревожно излая Кашу. Беше студено — нима още не са пуснали парното?
— Ключът е по-долу — каза Наталия презрително. — На равнището на отпусната ръка.
— Да де, да, как можах да забравя — промърморих.
Лумна светлина. Погледнах в стаята — кучето лежеше на дивана, нямаше никой друг.
— И сега какво следва? — попита Наталия. Леко наведе глава, отдалечавайки я от острието. — Веднага ли ще ме убиеш, или първо ще ме поизмъчваш?
Кашу скочи от дивана. Изстреля се в коридора, размаха опашка и застина някъде на границата между бягството и лая.
— Ти си твърде спокойна — повторих аз като заклинание.
Това беше единственото, което можех да предявя като улика, застанал в това чуждо, непознато жилище.
— Наталия, не мога да докажа нищо. Но съм сигурен, че си много вътре в тази история.
Девойката изсумтя:
— Така ли ще стоим?
— В кухнята — наредих аз.
Влязохме в кухнята, аз дръпнах завесите; Кашу ни следваше — все така настръхнал, но засега тих.
— Сядай! — Бутнах Наталия на табуретката. Извадих от джоба си тиксо.
— Прекалил си с гледането на екшъни — изрече презрително Наталия.
Не оказа съпротива, даже сама протегна ръцете си и аз ги облепих с тиксото. После я привързах към табуретката. Тишината беше мъртвешка, страшна — дори навън не се чуваше нито бученето на преминаващи коли, нито пиянски глъчки, нито хлопащи врати на входове.
— Успокои ли се? — попита студено Наталия, когато оставих тиксото и седнах на другата табуретка. — Е, обясни сега: какво искаш? Да ти прехвърля апартамента? Трудничко ще стане…
Не я слушах. Изучавах внимателно кухнята. Осем квадратни метра, а стаята — дванайсет, още десет за банята, тоалетната, коридора… не особено голямо жилище. Ако се похарчат страшно много сили и средства, може да се маскира до неузнаваемост дори за осем часа.
Да се замаскира — но не и да се преправи.
Не съществуват чудеса.
И аз трябваше да намеря следите от моя апартамент в това чуждо жилище.
Кое първо?
Плочките.
Зачегъртах с ножа една плочка. Всичко си беше наред, плочка, а не залепен отгоре цветен пласт. Заех се с фугиращата смес между плочките — също не можеше да се разбере нищо. Суха. Може би стара. А може би бързосъхнеща.
Наталия се засмя.
— Да ти залепя ли устата? — попитах. — Мога да го направя.
— Ти си човъркай, човъркай си — каза добродушно девойката. — После ще те накарам да направиш ремонт.
Тапетите.
Отрязах късче тапет при самия под, на незабележимо място, и го откъснах. Отдолу беше стената. Не се забелязваха следи от предишни тапети. Свалили са ги? Може и да са, естествено…
— Ти си глупак — каза Наталия.
Седнах на пода и разпорих на кръст балатума — грубо, насред кухнята. Кашу се приближи и подуши дупката в пода — там нямаше стар балатум. Изръмжа ми и отстъпи.
— Помисли сам — ако документите наистина с някакво вълшебство са се променили, ако всичките ти приятели са те забравили, какво смяташ да намериш тук? — изхили се Наталия. — Следи от ремонт?