Сигурно съм твар. Няма да я заколя. И Наталия не бих докоснал, тя беше права.
Бързо ли пристига нашата милиция в отговор на повиквания?
Какво значение има… Не мога да избягам през прозореца, на шестия етаж съм. Пред вратата на стража е Пьотър Алексеевич — мъжагата си го бива, при цялото му пиянство и грубост. Ще ми вкара един в муцуната — веднага ще се пльосна по гръб…
— Загазих, Кашу — казах. — Дори и ти ме предаде!
Кашу ръмжеше.
От негова гледна точка не беше предавал никого, даже напротив — беше защитавал стопанката си както може.
Излязох, заобикаляйки кучето, и отидох в стаята. Погледнах през прозореца. След като светът се е побъркал, защо до прозореца ми да не се появи пожарна стълба?
Нямаше никаква стълба. Затова пък в двора бавно влизаше милиционерска кола. Сирената беше изключена, но бурканът примигваше в синьо.
И това е краят.
Милицията винаги закъснява на истинските местопрестъпления, затова пък в моя случай…
Звънецът зазвъня без прекъсване. Кой знае защо си спомних как в ранното ми глупаво детство лудувахме с приятелите ми, като бягахме по стълбището и звъняхме на чуждите врати. Най-високо постижение беше да звъниш много дълго, но все пак да успееш да избягаш, преди да се отвори вратата… После се натъкнахме на един мъжага, подобен на Пьотър Алексеевич, който ходеше много тихо в апартамента си, бягаше много бързо по стълбите и смяташе боя с каиш по задника за най-правилната методика за възпитание на малолетни пакостници…
Отидох при вратата. Закачих се в нещо на стената, погледнах с недоумение стиснатия в юмрука ми нож. Хвърлих го на пода. Какъв смисъл имаше да трия пръстовите отпечатъци при такова количество улики?
Звъненето започна да се накъсва и ми се струваше, че най-важното е то да спре.
Като насън отключих и отворих вратата.
В мен се вторачиха Пьотър Алексеевич и Галина Романовна. Изглежда, те вече не очакваха, че вратата ще се отвори. Навярно сега бих могъл да хукна, да профуча покрай тях и да се понеса надолу по стълбите… право в ръцете на милицията.
Пьотър Алексеевич все още държеше пръста си на бутона на звънеца.
— Ааа! — започна да вие протяжно съседката, втренчена в ръцете ми. — Кръв, кръв! Убил я е!
И — ето това не го очаквах — подбели очи и се строполи в несвяст.
Затова пък Пьотър Алексеевич реагира така, както и очаквах. Към лицето ми полетя здрав юмрук, светът се завъртя и аз се строполих като чувал до съседката.
Кой знае защо дори след като ме просна на пода, съседът продължаваше да звъни. Или звънтеше в ушите ми? Тръснах глава, опивайки се да дойда на себе си. Пред очите ми незнайно как се озоваха два чифта груби кубинки с връзки, всичко останало плуваше и не беше на фокус. През звъна долетя нечий суров глас:
— Прекратете звъненето! И недейте да своеволничите, да се биете…
Прекрачиха през мен и влязоха в апартамента. И същият глас, малко попроменен, добави:
— Затова в страната има милиция.
Кубинките се върнаха — и едната от тях с всичка сила ме ритна под ребрата. Затворих очи с някакво неочаквано облекчение и изпаднах в несвяст.
В малката зарешетена клетка на милиционерския УАЗ вонеше на хлор. Острата смрад навяваше унили мисли за държавни кооперации, общински болници и други места, които се нуждаят от премахване на миризмата на нечистотии и намаляване на броя на микробите.
Дойдох на себе си, легнал върху металния под, свит на кълбо. Ръцете ми бяха оковани зад гърба.
За мое учудване колата беше спряла. Смътно си спомних как ме свалиха по стълбите, сложиха ми белезниците и ме захвърлиха в „клетката“. Явно се канеха да ме откарат в участъка. Или където там карат задържаните на местопрестъплението убийци…
Но колата продължаваше да стои — кой знае защо, бях сигурен в това — пред дома ми. Бившия ми дом.
Извих цялото си тяло и се надигнах. Погледнах през зарешетеното прозорче на вратата. Зад решетката нямаше стъкло. Въздухът на свободата беше свеж и чист след дъжда. Под светлината на уличните лампи проблясваха малки локви.
Да, точно така. Уазката стоеше пред входа. До нея спря още една полицейска волга. Събират улики?
А мен за известно време са ме оставили на мира?
В това имаше нещо нередно. Или ще ме карат в участъка, или ще ме разпитват над трупа, какви са тези половинчати мерки?
От входа излязоха двама. Единият, изглежда, беше обикновен патрулиращ милиционер, може би същият, който ме беше ритал. А другият беше цивилен. Следовател, вдигнат от леглото?