— Да.
— Поглеждал ли си се в огледалото?
— Защо, какво има?
Котя се усмихна.
— Нищо. И там е работата. Лицето ти е свежо и доволно. Сякаш цяла седмица си бил на курорт. А ребрата болят ли те?
Замислих се и разкопчах якето си. Повдигнах пуловера си.
— Никакви следи — констатира Котя. — Извинявай, но това не може да бъде. Ако те бяха ритали, щеше да имаш синини на другата сутрин.
Трудно беше да споря с него.
— Слушай по-нататък — казах. — Чудесата не приключиха с това.
— Не може да са се случили по-големи чудеса от това, че ченгетата са те пуснали — изрече скептично Котя.
След десет минути завърших разказа за кулата и попитах ехидно:
— Как е? По-разтърсващо от ченгетата?
— Къде е тази кула? — попита Котя.
— Ето я — посочих аз.
Котя свали очилата си и ги потърка. Каза:
— Това е стара водонапорна кула.
— Да, разбира се. На външен вид.
— И ти можеш да ме вкараш там?
— Аха.
— Да вървим. — Той се изправи решително. — Макар че съм напълно сигурен, че вратата няма да се отвори или ще се окаже, че вътре в кулата няма нищо странно…
Честно казано, и аз се боях от това. Откъде да знам дали мога да вкарам някого заедно с мен? Може би проходът между световете работи само за мен. Това даже би било логично.
Но вратата на кулата се отвори. И вътре всичко беше точно такова, каквото го бях запомнил. Вита стълба към втория етаж, пет врати.
— Да откачиш — каза Котя, озъртайки се. — Виждаш ли същото, което и аз? Качествен ремонт, вита стълба към горния етаж…
— Да.
— Покажи ми онази врата! — нареди Котя. — Онази, за Килгим!
— Кимгим — поправих го аз.
Приближих се до вратата, и още преди да я отворя, разбрах, че всичко е наред — металната дръжка беше ледена.
Валеше сняг. Небето беше затулено с плътна облачна покривка, а върху главите ни се сипеха леки бели снежинки. В прозорците на заводите (макар че защо реших, че това са заводи?) нямаше светлина, не се чуваха и никакви звуци. Следите от пощенската каляска отдавна бяха засипани със сняг.
— Ето оттам дойде пощальонът — казах аз. — С тилбюри.
— Интересно — каза Котя и ме погледна накриво. — Тилбюри, казваш?
Свих рамене. Разкъсах найлоновата обвивка на фотоапарата и направих няколко снимки. Слабата светкавица премигваше, опитвайки се да освети местността. Впрочем лентата беше със светлочувствителност 400, снимките би трябвало да се получат.
— По всички признаци — паралелен свят — каза Котя. — А? По-изостанал от нашия. Нали?
— Ами… така изглежда.
— Да влезем вътре. — Котя изведнъж стана сериозен.
— Сега вярваш ли? — попитах го аз, слагайки резето.
— Вярвам, вярвам… — Котя провери останалите врати. — Всичко е заключено… По дяволите! Какво нещо…
Той започна да обикаля стаята, да притиска ухо към вратите, да ги почуква, едва ли не да ги подушва. После се зае да изучава дървения под.
— През нощта се промени — казах аз с гордост, сякаш аз самият, лично, за една нощ съм покрил пода с трийсет квадратни метра масивни дъски.
— Лиственица — съобщи Котя. — Не мирише на лак. А е лакирано след поставянето!
— Същия проблем го имаше и в моя апартамент — потвърдих. — Никакви следи от ремонт.
— Реалността се е променила — изрече прочувствено Котя. — И всички са се променили заедно с реалността, само ти си останал същият!
— Да отидем горе? — гостоприемно предложих аз. — Там видът е още по-весел.
— Или обратното — продължи да размишлява Котя, вървейки подире ми. — Реалността е неизменна, а си се променил ти. Затова и възприемаш обичайни неща като неочаквани…
— Това евфемизъм за думата „откачил“ ли е? — попитах. — Дали пък във всяка изоставена водонапорна кула не е извършен евроремонт?
Котя само въздъхна.
На втория етаж той изучава обстановката пет минути. Пулеше се в прозорците, оглеждаше мебелите. Отвъртя една крушка, като се изгори, и дълго изучава фасонката. После се зае с изпратените книги и ги заразглежда с интерес. Без да му преча, тихичко напълних по чаша от купения снощи коняк, нарязах салам и кашкавал. Поолекна ми на душата. Макар и приятелят ми да ме е забравил, отношенията ни като че ли не са се променили. Навярно защото знаех как да се отнасям с него, какви думи е най-добре да използвам и как да постъпвам.