— На нашата! Московската!
— Попитай кой е!
Но аз не попитах. Просто отворих.
Малко встрани, в калния банкет край пътя, беше паркирало тъмносиньо „Ауди Олроуд“. А точно пред вратата стояха трима души. Мъж на около петдесет години, със скъпо, малко старомодно палто от кашмир и с толкова чисти обувки, сякаш са го донесли до вратата. Веднага си личеше, че е човек „с положение“. Зад него стоеше двайсетгодишна девойка с кожено палто от норка, стилно облечена, красива, но с такова гнусливо изражение на лицето, сякаш са я накарали да рови в помийна яма. Зад нея — здравеняк с мрачно лице, на когото не му достигаше само плакат на гърдите: „Аз съм много як телохранител“. Но при това телохранителят ме гледаше не с обичайното си професионално подозрение, а с някакво плахо предизвикателство. Сякаш неотдавна съм му залепил безнаказано два-три шамара, а после съм го потупал по рамото и съм му казал одобрително: „добро момче“.
Изумително е усещането, когато осъзнаваш, че се боят от теб…
— Добър вечер — каза мъжът с господарски маниери. Аз настръхнах, спомняйки си гласа в телефонната слушалка. Не, като че ли не беше той. Приличаше си с него само по увереността. — Ще влезем.
— Заповядайте. — Отстъпих встрани.
Мъжът и девойката влязоха. Телохранителят остана отвън.
— Както се разбрахме, Витя — подхвърли му мъжът и затвори вратата.
Настъпи неловка пауза. Девойката тръскаше капки вода от палтото си. Изглежда, не беше свикнала с ботушите на висок ток и стоеше някак неустойчиво. Мъжът се огледа. Усмихна ми се, кимна на застиналия на стълбата Котя. Котя, кой знае защо, бързо смъкна и стисна в ръка очилата си.
— При мен ли идвате? — попитах.
Веждите на мъжа се плъзнаха нагоре.
— Не. Бихме искали да преминем.
— В Кимгим? — попита с дрезгав от вълнение глас Котя откъм стълбата.
— А има ли други варианти вече? — поинтересува се мъжът.
— Не — отговорих аз.
— Тогава в Кимгим.
— Трябваше да отидем на „Семьоновска“… — каза тихо девойката.
— И да изгубим един час в задръстването? Така е по-бързо — отсече мъжът. — Минаваме ли? Нямаме стоки в себе си.
Трябваше да им поискам обяснение. Не, не да им поискам, а да настоя. Но нещо ме спираше. Може би усещането, че да искам обяснения от този лъщящ господин е все едно да питам колко цилиндъра има двигателят на колата му. Той не знае, той само я ползва.
А може би ме спря погледът на девойката? Едновременно раздразнен… и молещ. Сякаш тя смъртно се боеше от забавянето — и заради това се ядосваше. И на мен, и на мъжа.
— Минете през тази врата — кимнах аз.
Те преминаха, оставяйки подире си мръсни следи върху пода. Девойката прекара ръка по перилото на стълбата, сякаш е загубила равновесие. Мъжът уверено махна резето, пропусна напред девойката и учтиво ми кимна на прощаване.
Приближих се, за да затворя вратата. И установих, че на известно разстояние от кулата в очакване на двойката стои файтон. Четириколка с гюрук.
— Каква дама! — възкликна възхитено Котя зад гърба ми. — А? Какво ще кажеш?
— Добре — казах аз, затваряйки вратата.
— Какво ти добре? Приятелката на мъжагата си я бива!
— Може да е дъщеря му?
— Ха! — Котя чак плесна с ръце от възмущение. — С такъв задник? Ех, живеят си хората… Трябваше да ги разпитаме!
— Не мисля, че те са устроили всичко това — казах.
Нещо ме тревожеше… Така… те влязоха… девойката се олюля и се хвана за перилото, за миг забави крачка…
— Поне нещо щяха да разкажат! Какви са, от кого знаят за тази кула, накъде са тръгнали… А ти разбра ли — това не е единствената кула в Москва! Има още една някъде на „Семьоновска“. Какво видя там, Кириле?
Приближих се към стълбата. Наведох се и вдигнах от пода парче хартия, разтворих го.
— Бележка? — оживи се Котя и прескочи перилото. — Откъде?
— Девойката я хвърли — обясних аз. — Когато преминаваше покрай стълбата.
Погледът на Котя пробяга по хартията. След няколко секунди каза тихо:
— Мамка му… Какво ще правим?
8
Някога молили ли са ви за помощ?
Със сигурност са ви молили, „Дай ми назаем една хилядарка за седмица, а?“, „Все пак си купих гарнитура! Ела, ще я качваме на четвъртия етаж без асансьор!“, „Колата ти в движение ли е? Тъща ми пристига в три часа от Анталия“…