Разбира се, това понякога напряга. От друга страна, разбираш, че днес са помолили теб, а утре може ти да молиш за помощ.
А някога нареждали ли са ви да помогнете?
Със сигурност. „Камионът със стоката пристигна, помогни на товарачите“, „Стойте, гражданино, ще бъдете свидетел!“, „В събота вечерта ще ходим на митинг против тероризма!“.
Знаете ли каква е разликата? И без това бихте отишли да разтоварвате камиона, нали от пристигналата стока зависи заплатата ви. И сте били готови да свидетелствате, че мрачният тип с шарещия поглед има в джоба си женско портмоне. А отношението ви към терористите е по-лошо, отколкото към хлебарките, и „ако зависеше от мен“…
Но на вас не ви оставят избор. Нареждат ви да правите нещо, на което и без това сте съгласни. Подчертават кой тук е началникът и кой — глупакът.
Макар че всъщност в такива случаи умният началник не би заповядвал нищо, а щеше да ви остави с илюзията, че имате свободна воля.
Бележката, подхвърлена от девойката „с такъв задник“, се оказа нареждане. Със старателния закръглен почерк на човек, който не е свикнал да пише ръкописно, на листче от тефтерче, беше написано в колонка:
След час тръгнете подир мен.
Намерете бяла роза.
Човекът ще отговори на всички въпроси.
Погледнах часовника си, засичайки времето.
— Какво ще правим? — повтори Котя. — Ще търсим мъж с бяла роза?
— А може би жена? — попитах аз, колкото да има спор.
— Нали тук е написано — „човекът“! — искрено се възмути Котя. — По подразбиране се има предвид мъж… Кириле, имай предвид, че тук явно мирише на контрабанда!
— На какво? На бели рози? — завъртях пръст, допрян до слепоочието.
— Може да е на какво ли не… Ти даже тези… тези… не ги провери както трябва!
— Не носеха нищо забранено. Нито пък в непозволени количества.
— Откъде знаеш? — учуди се Котя. И веднага възкликна възторжено: — О! Разбрах! Ти просто знаеш! Като с асфетидата!
Кимнах.
— Да идем горе.
— Трябва да си купиш електрически чайник — каза Котя, докато се изкачваше подире ми. — Или печка. Как ще го караш без горещо?
— Още и тюлени пердета и саксия с мушкато… Нямам намерение да се устройвам тук!
— Ха! — изсумтя Котя. — Нямал намерение… Слушай, а къде ти е…
— В Москва. Зад кулата.
Котя застина като закован.
— Ти какво, сериозно ли?
— За голяма нужда можеш да изтичаш до гарата.
— Това не може да бъде — каза строго Котя. — Извинявай, но това помещение се променя според твоя вкус. Искам да кажа, според твоите потребности!
— А ти някъде тук забелязал ли си тоалетна?
Котя се замисли за секунда и започна да се изкачва по стълбата.
— Там е затворено — казах вяло аз.
Котя бутна люка, препречващ прохода нагоре. И той леко поддаде, вдигна се на пантите си.
— Затворено е, казваш? — възкликна той бодро. — Така… тук има ли осветление?
Имаше осветление. Аз намерих ключа — той някак удобно легна под ръката ми.
Третият етаж на кулата се оказа разделен на две части. Малка кръгла площадка около стълбата, две врати. Едната водеше към модерен санитарен възел — вана с гигантски размери, умивалник, клозетна чиния. На закачалките се намериха чисти кърпи и пъстра хавлия мой размер. Нямаше прозорци.
— Почакай за минутка, става ли? — Котя безцеремонно затвори вратата след себе си.
Докато чаках, погледнах във втората полукръгла стая.
Както и можеше да се очаква. Електрическа печка, шкафове, маса и четири стола. Кухня. В шкафчетата се намериха съдове. Чинии, вилици и лъжици, тенджери и тигани. Приличен комплект. Дори намерих чугунен казан за пилаф с внушителни размери. Кухнята имаше прозорче — то гледаше право към железопътната линия.
— Знаеш ли кое е интересното… — каза Котя, влизайки в кухнята. — Никакви етикети на кърпите. Никакви означения върху плочките. В сапунерката има някакъв сапун, който е просто сапун. Без рисунка, без символи. Има шишенце с шампоан, който не мирише на нищо и е прозрачен. Но се пени!
— Хипоалергенен, значи — казах аз. — Котя, ще вляза да взема един душ. Знаеш ли кога се къпах за последен път? Вчера сутринта у вас.
— А тази… — Котя явно се обърка — молба за помощ?
— Молба? Според мен това е нареждане. Не обичам нарежданията.
— Но ние и без това искахме да отидем там! — възкликна Котя.