Странна работа — през целия си живот съм знаел, че могат да ме убият с изстрел в сърцето, и това изобщо не ме е обиждало! А сега изведнъж стана страшно досадно…
— Ти си способен да различаваш функционалите от обикновените хора… почакай, недей да спориш. Това няма да дойде веднага. Ти разбираш всички езици, но отново докато си на близко разстояние до своята функция. Мястото, където живееш и работиш, много скоро ще бъде обзаведено по твой вкус. Имай предвид, че това става спонтанно. Уви, няма да получиш никакви луксозни предмети. Никакви пари и скъпоценности. Никакви продукти. Никакви прелъстителни хурии, за съжаление… Може би това е всичко, засягащо общите способности. Сега специалните. Аз например знам кого с какво да храня… не се усмихвайте, сега ще се убедите сами. Роза поддържа хотела си в идеално състояние. Ти вероятно ще почувстваш всяка контрабанда, а при нужда ще влезеш в битка и ще победиш. Разбира се, далеч си от функционал-полицай, но все пак… А функционалите полицаи ако знаеш какви чудеса правят! Това май е всичко позитивно, което мога да ти кажа… Не, почакай! Ти, естествено, можеш да пътешестваш от свят в свят. Колко свята свърза функцията ти?
— Засега два. Но ми се струва, че ще бъдат пет.
— Прекрасно. И така, ти имаш избор от пет свята, където можеш да отидеш. Само имай предвид, че способностите ти ще изчезнат, когато се отдалечиш на десет-петнайсет километра. Можеш да се възползваш и от чужди проходи.
— Ако има плюсове, трябва да има и минуси — казах.
— Вярно. Минусът е един: винаги ще се занимаваш с едно и също нещо. Ако си изключителен мързеливец, може да успееш да направиш работата си необременяваща — като Роза. Но няма да успееш да се избавиш напълно от нея. Ако се отдалечиш от функцията си надалеч и за дълго, ще станеш обикновен човек.
— Това не е чак толкова страшен минус — промърмори Котя. — Всички ние и без това сме хора. А да си стотици години неуязвим супермен, при това да нямаш грижа за прехраната си… това не е дадено на всеки… Аз бих ли могъл да стана функционал?
— Това е лотария.
— Разбрах. Къде могат да се купят билети?
Феликс само се усмихна.
Чу се кратко почукване по вратата и влезе сервитьорът с поднос.
— Агнешкото на него. — Феликс кимна към мен. — Похапнете, младежи…
Той отиде на бюрото си и се потопи в четене на книжата. Ние се нахвърлихме върху яденето.
Наистина беше вкусно. Много. Никога не бях ял лучена супа, изобщо мразех варения лук! А сега погълнах пълна чаша за нула време! Нахвърлих се върху агнешките ребърца. Честно казано, ядях агнешко много рядко и бях убеден, че това месо не е вкусно. Оказа се, че съм грешал още повече, отколкото с лука.
Имаше и вино. И този път надписите върху етикетите се оказаха чужди — буквите напомняха латиница, но леко изкривена при преписването. Все пак разбрах смисъла: виното беше произведено във високопланинските области на Скана от уникалния сорт грозде „Руминер“. А Котя гледаше бутилката така, че веднага стана ясно: той не можеше да прочете нищо.
— Можете да идвате при мен по всяко време — изрече Феликс, без да откъсва поглед от книжата. — Винаги ще се радвам да приема колеги. Водете приятели, приятелки. Трябва да си помагаме взаимно, нали?
— Феликс, вие от Москва ли сте?
— Не. Местен съм.
— Но вие говорите на руски! — възкликна Котя.
— Е, и какво? Да, руснак съм… — Той отвори чекмеджето на бюрото си и извади оттам раздърпана книжка. — Вземете. Ще е по-лесно, ако я прочетете в свободното си време.
Котя взе книжката. По радостното му възклицание се досетих, че този път разбира текста.
— Учебник по история за пети клас, руска версия! — възкликна радостно Котя.
— Взех го преди две години от сина ми — каза Феликс. — Реших, че рано или късно ще послужи за нещо. Нови функционали не се появяват често, но човек трябва да е подготвен за всичко… Така се получи, че аз съм нещо като старши тук. Неофициално, разбира се. Но в последния петък на месеца всички наши се събират в ресторанта… вие също идвайте. Съседи сме все пак.
— Феликс, кой нападна хотела? — попитах.
Феликс въздъхна:
— Ако има хора, притежаващи нещо уникално, то непременно някой ще се опита да им го отнеме. Винаги се носят разни слухове, Кириле. За лекар, способен да изцели всички болести. За проходи между световете. За неуязвими бойци. За сбъдващи се желания, в края на краищата. Когато станем функционали, всичките ни връзки се прекъсват. Но рано или късно си създаваме нови. Функционалите се женят или омъжват. Раждат им се деца. Появяват се нови приятели. И ето че нужната информация попада в някой твърде честолюбив човек. И се започва… Тайни организации. Екшъни. Нападения над функционали — някои е много трудно да бъдат разкрити, но други — почти елементарно. В повечето от случаите полицаите се справят с проблемите. Но понякога… понякога умираме. През последната година е неспокойно, мен ме нападнаха два пъти…