Известно време Котя асимилираше информацията. После каза:
— Топлата бира би била проблем, ако… Какво? Отворила ли се е трета врата? Закъде?
— Към лятото — казах аз и прекъснах връзката.
Здравият разум се прокрадва неочаквано.
— Ако ти, Кириле, притежаваше систематично мислене — каза Котя, преобръщайки се по корем, — щеше да ме помолиш да взема крем срещу изгаряне.
Слънцето наистина беше започнало да припича.
— Ако не беше толкова мързелив, сега щеше да отидеш за крем — отсякох. — Лятото е от мен, а всичко останало — от теб.
— И откъде мога да купя сега крем против изгаряне? — попита лениво Котя. — Трябва да търся или вкъщи, или в парфюмерийни магазини от рода на „Тверска-контета“. Дай биричка…
Подадох му бутилка „Оболон“. Не издържах и попитах:
— Слушай, ти винаги ли взимаш от тая бира?
— Рекламната им стратегия ми харесва — усмихна се Котя. — Представяш ли си, те предлагат на писателите фантасти да споменават в книгите си бира „Оболон“.
— И какво?
— Е, ако в книгата е спомената десет пъти думата „Оболон“, плащат премия на автора. Схващаш ли?
— И просто така? — възхитих се аз. — „Оболон“, „Оболон“, „Оболон“ — и готово?
— Десет път подред „Оболон“ — подчерта Котя. — Не по-малко.
— А изобщо какво е това „Оболон“? — попитах.
— Блатист бряг на река.
— Сериозно? Тоест „Оболон“ е бира от блатна вода?
— Но е вкусна!
Не спорих.
При такова море и под такова слънце, при това — през ноември, всяка бира е подходяща.
— Странно е всичко това — казах. — Разбираш ли… очаквах, че Кашу ще страда по Наталия… и че ще го взема. Като платя, естествено! А се оказа, че е у момичето от три години. Това не е правилно.
— Всичко е правилно — изсумтя Котя. — Още ли не си разбрал?
— Какво?
— Нито Роза, нито Феликс си спомняха за някакви странни личности, заели местата им. Май е трябвало да изчезнеш от живота…
— Аха…
— А вместо това са те махнали. Заменили са те.
Аз продължавах да не разбирам.
— Как са ме заменили?
— Тя заби ножа в себе си? — попита спокойно Котя. — Ножа в гърдите — и хоп? Като в масло? И ето че на трупа му изтича кръвта, вият сирени, ти бягаш…
— Мамка му…
Най-накрая загрях.
Скочих. В яда си изритах пясъка.
— Мамка му! Мамка му! Мамка му!
— Разбра ли? — Котя обърна глава и ме изгледа с присвити очи. — Твоята Наталия Иванова е също функционал, както и ти. Кой знае защо не си действал така, както се е очаквало от теб. Те са предвидили това. И предварително си имал дразнител — нагла противна девойка. Кажи ми — тя не е ли от този тип, който ти е най-противен? Не просто чужда жена, а отвратителна чужда жена. Нали?
Свих рамене.
— С теб е по-сложно, отколкото с хотелиерката и ресторантьора — продължи невъзмутимо Котя. — Снощи избухнах, извинявай. Картата много ме засегна… Но при теб нещата не са толкова прости, Кириле. Ти не си от обикновените митничари, в теб има нещо особено. Но още не съм разбрал какво.
— А опита ли се? — попитах мрачно аз.
— Да. Половината нощ го мислих. — Котя седна на пясъка, сложи си очилата. Погледна ме строго. — Слушай, Кириле, ние сигурно наистина сме били добри приятели…
Смутих се — какво става винаги, когато заговориш с приятели за приятелството ви. Само когато не са особено близки, няма проблем.
— Море в центъра на Москва, проклетият ти Килгим…
— Кимгим!
— Кимгим, все тая! Всичко това е хубаво. Да съм приятел с теб е и приятно, и изгодно — усмихна се Котя. Но после продължи много сериозно: — Само че ти не си от редовите масони… функционали. С теб е свързана някаква беда. И някой път, Кириле, няма да успееш да уловиш всички ножове. Чувствам, че всичко ще приключи зле за мен. Сутринта седнах да пиша поредната халтура, а си мисля: ако Кирил не позвъни до обяд, ще изключа всички телефони и ще се постарая да си внуша, че всичко ми се е присънило. Но ти успя. Изрод.
Погледнах смутено Котя. Той беше прав. Забърквах го в някакви приключения, които, макар и интересни, бяха смъртно опасни. Е, при това имах аса в ръкава — способностите на функционал.
— Котя…
— Добре, стига толкова, това е проклета лирика. — Котя махна с ръка. — Морето е страхотно. Бирата е студена. Екологията е — да се гръмнеш! За това си струва и да умреш… Прочете ли кимгимския учебник?