— Ще те помоля да намериш национална идея за родината. Нова национална идея.
Известно време двамата се гледахме един друг.
— А какво още да намеря? — попитах. — Алтруизъм? Ум, чест и съвест? Добавена стойност?
— В алтруизма не вярвам; ум, чест и съвест вече имахме. Добавена стойност също не е необходима, ще минем и без революция. Трябва ни идеология.
— Дима — казах твърдо аз, — говори ми по-разбираемо, става ли? Готов съм да помогна. Нека на всички да им е добре — и на Родината, и на столицата Москва, и на цялото прогресивно човечество. Само че аз съм си глупав по рождение. Докато не ми обяснят за какво става дума — не мога да разбера.
— Съществува един свят, наречен Аркан. Към него рядко се отварят проходи. Последният е бил в Урал, в Оренбургска област… разрушен през петдесет и четвърта по заповед на ЦК на КПСС… решението е взето още от Сталин, но не са успели, докато е бил жив… — Дима замълча. Поклати глава: — Не, не започнах с каквото трябва. Функционалите не обичат да говорят за Аркан, само че аз успях да си изясня най-важното. Той е идентичен със Земята. Това е единственият свят, който точно съответства на нашия. Разликата е единствено в това, че времето в Аркан изпреварва нашето с около трийсет и пет години.
— Аха — казах аз. — Това какво е, нашето бъдеще?
— Не знам — отвърна политикът. — Ако е бъдещето, то не е предопределено. Но ако успеем да попаднем там… да прочетем вестниците, да се поровим в учебниците и енциклопедиите… Ще стане ясно какви опасности грозят страната ни. И какво трябва да направят истинските патриоти, за да помогнат на родината си.
Попитах го:
— Вие молихте ли ги да отворят път натам? Наталия например?
Политикът се намръщи:
— Ти не разбираш напълно нашите отношения… Помолих я. Тя отвърна, че вратите не се отварят по заповед. И повече не се върна на тази тема. Аз нямам лостове за влияние над нея. Какво бих могъл да противопоставя на един функционал?
— Сила.
— Много трудно. Досещаш ли се как преди половин век са успели да унищожат твоя колега-митничар, който държал прохода към Аркан?
— Не.
— Не ти и трябва да знаеш — усмихна се политикът. — Той отказал да затвори прохода към Аркан. А и не е можел да го направи. Това би означавало да изостави функцията си… а той не е искал де го направи. Повече от година властите преговаряли с функционалите. Всичко се усложнявало от факта, че при вас няма върховна власт, само непонятна система от старейшини и силови лидери. В края на краищата функционалите се съгласили, че властта на СССР има право да си изясни отношенията с непокорния митничар. Огромна страна срещу един-единствен функционал… струва ми се, че вашите просто са решили да видят какво ще се получи. Кой кого ще надвие…
— И какво стана?
— Оттогава няма проходи към Аркан — уклончиво отвърна Дима. — Доколкото знам, в другите държави също няма. А той ни е нужен… толкова ни е нужен!
— Добре — предадох се аз. — Това е интересно. И сигурно е полезно. Съгласен съм.
Политикът ме потупа здравата по рамото:
— Браво. Представи си само — ако можем да разберем дали някаква външна опасност грози страната ни, какви действия на властта ще се харесат на народа и какви — не, каква трябва да е правилната власт… това ще ни е от огромна полза!
— Както и земетресенията, пожарите, терористичните актове, катастрофите, епидемиите… — добавих аз.
— Цунамитата, изригванията на вулкани — съгласи се политикът.
Аз го погледнах подозрително в очите. Подиграва ли ми се?
— Трябва да се мисли глобално, Кириле — укорително каза политикът. — Представи си, че малко преди тихоокеанското цунами Русия беше успяла да предупреди народите от района за опасността! Да речем, най-новите ни изкуствени спътници са съобщили… Колко щеше да се издигне авторитетът на Русия на международната сцена!
— А… ами да — съгласих се аз. — Не се сетих за това. Значи какво да направя? Как да отворя вратата за натам?
Дмитрий се изправи и прекоси кухнята. Погледна през прозореца към Кимгим. И каза:
— Този свят е много популярен. Всеки трети митничар отваря проход към него. Даже по-често… И знаеш ли защо? Това е жулверновщина. Свят, където техниката е застинала на границата между XIX и XX век. Когато са създадени огромните парни машини и са построени железопътни линии вместо автостради. Където в океаните се раждат чудовища, а земното кълбо все още не е изследвано докрай… например Австралия все още е почти незаселена. Тук просто се живее, Кириле. Уютно е. Мнозина обичат да прекарват отпуската си тук.