— На… на…
— Наташа?
— Настя… сти… стиг…
— Настя Стиг?
— Стига!
Реших, че като за начало не е зле. Спрях водата, свалих хавлията от закачалката. Настя послушно се изправи, аз й наметнах хавлията и й помогнах да се измъкне от ваната.
— Ще можеш ли да говориш? Да не се изключиш?
— Не знам…
— Да вървим.
— По… почакай. — Тя ме отблъсна, погледна накриво клозетната чиния. — Излез… трябва…
Излязох, силно подозирайки, че след пет минути ще се наложи да вляза и ще намеря блажено усмихващата се Настя по средата на пътя към заветната цел. Но тя се оказа по-силна, отколкото очаквах. Излезе сама. Наистина, веднага увисна на ръцете ми и честно каза:
— Всичко плува…
В кухнята я сложих на пода — би паднала от стола. Направих чаша силно сладко кафе — три лъжички кафе, три — захар, вряла вода; не ме интересуваше вкусът, а само кофеинът да е повече. Накарах я да го изпие. Погледнах към прозореца, водещ към Кимгим, и само поклатих глава. Вече беше вечер. Нямаше да е хубаво да не отида в ресторанта на Феликс. Щеше да е предизвикателно. Сякаш не искам да общувам със съседите си.
— Как си?
— Всеки момент ще заспя — отговори почти ясно Настя. — Нямам сили…
— Какво е станало с теб? Защо са те оставили в Нирвана?
Но, изглежда, исках от нея твърде много. Очите на девойката се затваряха, тя постоянно напираше да легне на пода. Примирих се и я отведох в спалнята, сложих я в леглото си — и тя веднага изпадна в непробуден сън. Дори започна лекичко да похърква.
— Ъхъ — казах аз, покривайки я с одеяло. — Лека нощ.
Може би това беше нормално. Лишаването от психеделика трябваше да предизвика или възбуда, или притъпяване. Второто повече ми изнасяше.
С твърда крачка прекосих стаята и погледнах през прозореца.
Москва. Мрачно, но не вали. Свечерява се, в прозорците горят светлинки, но уличните лампи още не са пуснати.
Кимгим. Като се имат предвид глухата уличка и липсата на фенери — по-тъмно. Затова пък всичко е покрито със сняг. Небето е тежко, снежно, но засега не се наблюдава валеж.
Земя-17. Червен залез над морето. Синевата на небето преминава в тъмносиньо, после във виолетово, после в чиста тропическа тъмнина. Всичко това е подправено в залезнорозово. Такива картини обичат да слагат като фон на мониторите си възрастните счетоводителки и младите секретарки.
Нирвана. Ябълкова идилия. Зелена трева, синьо небе… Но тук слънцето е още високо.
Какъв ще бъде петият ми, последен прозорец?
Свих рамене. Нищо не мога да направя, какъвто се падне — такъв.
Време беше да се приготвям за Феликс. Добре щеше да е да се издокарам в костюм, но не си бях подсигурил такъв… Наложи се да се огранича с чиста риза и чорапи. Сложих си и камата и даже избърсах все още влажното острие. Ако се обзаведа с камина, ще редя над нея фамилното оръжие…
Оставих на масата бележка за Настя: „Не ходи никъде, може да е опасно. Изчакай ме. Ще се върна сутринта“. След кратко колебание се подписах просто като „Митничарят“.
Когато излизах, изключих осветлението. Отворих вратата към Кимгим с мрачната решителност да преодолея многокилометровия път до ресторанта колкото се може по-бързо, в стила на Цай.
Но бях подценил Феликс. До кулата стоеше познатата ми шейна, в която скучаеше, пушейки — не банална цигара, а лула със сложна форма — Карл, сервитьорът. При появата ми той скочи на снега и рапортува:
— Каляската е готова, майсторе!
Очевидно беше, че Карл не просто изпълнява разпорежданията на господаря си, но и го прави с удоволствие.
— Отдавна ли чакаш?
— А, няма проблем — отговори младежът и аз разбрах, че шейната наистина се е застояла тук. Впрочем това си личеше и по следите върху снега — той периодично беше разхождал коня напред-назад, за да не измръзне. — Ще чакаме ли приятеля ви?
— Той тръгна на пътешествие — казах мрачно аз. Качих се на шейната, спуснах завесата и потеглихме.
Нищо ново под луната. Дори и ако е чужда луна.
На вратата на ресторанта висеше табелка: „ЗАТВОРЕНО ЗА ЧАСТНО ПАРТИ“. До входа стоеше топло облечен, много представителен оберкелнер и обясняваше на възмутена млада двойка, че „е изключено, всичко е заето, корпоративна вечеринка, препоръчвам ви да посетите ресторант «Краля рибар», като извинение от нашия ресторант там ще ви сервират безплатно по чаша от нашия специален глинтвайн“…