След като допи шампанското си, Феликс ловко ме подхвана под ръка и заяви:
— Ще отвлека за няколко минути госта ни! Кириле, нали не си много гладен?
— Не много — излъгах аз.
— Няма да те задържам дълго. Ето, вземи си сандвичи. — Той взе от масата една чиния с хлебчета с най-различни плънки и ми я връчи. — Опитай ги, много са вкусни…
Погледнах със съмнение изпечената от хляб кошничка, пълна с жълто-зелени полупрозрачни мъниста.
— Хайвер от октопод — поясни Феликс. — Леко осолен.
— Онзи същият ли? — попитах.
— Какво? Да, именно. Всяко нещо си има своите предимства, винаги… Как я караш, свикваш ли?
Влязох след Феликс в малък кабинет, отделен от голямата зала с тежки брокатени завеси. Тук имаше няколко кресла, масичка с напитки и мезета. Сложих чинията си там.
— Всичко е наред, Феликс. Свиквам.
Нещо в него се беше променило от първата ни среща. Беше се появила някаква суетливост, някаква смутена неловкост.
Сякаш… сякаш той се боеше от нещо.
— Въведоха ли те в течение на нещата?
— Да. Дойдоха двама и функционал-акушерка.
— Но да, да… Вие там имате доста силна спойка с властта. Чудесно. Главното е — не забравяй, че никой няма право да оказва натиск върху теб. Дори политиците.
Не бях казвал кой именно от хората беше идвал при мен. Но се направих, че не съм забелязал гафа на Феликс.
— Един политик ме уговаря да отворя врата към Аркан.
— Защо? А ти можеш ли?
— Не знам дали мога. Пробвах, но се отвори врата към Нирвана. А относно това защо… — Замислих се и си сипах малко коняк. По-точно — не коняк, а някакво местно бренди, съдейки по миризмата съвсем прилично. — Там е бъдещето, нали?
— Не, не бъдещето — намръщи се Феликс. — Това е вулгарно тълкование. Смята се, че светът на Аркан е почти идентичен със Земята, но я изпреварва в развитието. Е… като че ли цялата му история е започнала трийсет години по-рано.
— Все едно. Общо взето, политикът има честолюбиви планове. Иска да знае бъдещето, за да може да работи по-успешно в нашия свят.
— За да властва — кимна Феликс. — А защо не? Опитай, разбира се. Но е много трудно да се отвори проход за там, много… Имаше една митница…
— Феликс, значи в Аркан няма функционали?
— Значи няма — разпери ръце Феликс.
— Откъде са дошли?
— Кой? — усмихна се Феликс. Но ми се стори, че крайчетата на устните му затрепериха.
— Функционалите.
— Що за глупост? — Феликс повиши глас, но съвсем леко. — Ние сме функционалите! Аз съм от Земя-3. Ти си от Земя-2. Човешката цивилизация съществува в световете от втори до шести. Плюс два епизодично достъпни свята, Аркан и Каньон. В останалите светове няма хора, а в някои изобщо не съществува живот… Честно казано, точно затова те повиках!
Той ми подаде папката.
Оказа се, че вътре има две купчинки закрепени с кламери листа. Първата купчина беше озаглавена „Достоверно известни светове“. Втората, по-тънка, беше „Земя-3, разширено описание“.
— Вечно забравят за това — каза Феликс. — Отсъствието на централно управление е наш плюс, но и минус… винаги има минуси. Тук има куп полезна за теб информация.
Бързо прегледах първата страница на „Достоверно известни светове“.
„Земя-2. Светът е напълно населен и изучен. Политическото устройство е многополюсно. Най-важни държави — Съединени американски щати, Китай. Най-важни езици — американски английски, китайски. Равнище на техническото развитие — 1“.
— Какво значи „равнище на техническото развитие — 1“? — попитах.
— Светът ти е най-добре развит технически и е приет за еталон — поясни Феликс. — А равнището по екологично развитие се равнява по нашата Земя.
— За да няма обидени?
— Именно.
— Благодаря, Феликс. — Затворих папката. — Но все пак ми се струва…
— Аз имам много добро отношение към теб, Кириле. — Феликс ме погледна с упрек. — Винаги се радвам, когато на някой човек му се отвори шанс да встъпи в редовете ни. И много добре знам, че у новаците възниква желание да се доберат до някакви тайни пружини, основите на нашето общество. Но, Кириле, те не съществуват! Има само функционали-акушери, които усещат появата на новаците и им помагат да се влеят в обществото ни. Има приятели, които помагат, които винаги ще направят живота ти по-приятен. Има различни светове, от ужасни до прекрасни… твоята Земя е прекрасна, между другото, само че ти не го забелязваш. Има и определени проблеми… понякога хората, узнали за нашето съществуване, започват да плетат разни заговори…