— На деветнайсет.
— Чудничко — изрекох аз прочувствено. — Поне завърши ли училище?
— Какво? Аз… уча в университета!
— Във физико-математическия? — изсумтях аз.
— Не, в историко-архивния…
Изглеждаше, че иронизира. Но не, усетът на митничар ми подсказваше, че Настя казва самата истина.
— Хубаво е, че учиш… — провлачих. — Какъв е този мъжага, с който мина през кулата?
— Не ви засяга!
— Всичко ме засяга! — Не се сдържах и взех от масата готовия сандвич. — Забъркала си ги разни каши? А сега разказвай! Какъв е той?
— Ами… приятел.
— Приятел — повторих аз с ирония.
— Не е това, което си мислите!
— Да, аз изглежда, през цялото време си мисля не каквото трябва! Не ме интересува дали се чукаш с него или не! Какъв е той?
— Лъжете — каза изведнъж Настя. — Интересува ви… Да, той е мой любовник! Аз съм голям човек!
— Кой е той?
— Бизнесмен. Занимава се с инвестиции… и консултации.
— Ясно. Достойно занимание. Откъде знае за функционалите?
Какво толкова се разпалих? Нима наистина ревнувах?
— А вашето занимание е по-добро, да отваряте и да затваряте врати — промърмори Настя. — Той е добър човек. Между другото, плаща си честно данъците, той самият ми го каза…
— Сега всички казват така. Е, откъде знае?
Настя сви рамене:
— Не съм го питала. Преди половин година ми разказа… отначало си мислех, че това е шега… после започнахме да ходим в Кигим, в други градове…
— В Кимгим.
— Все едно… Често съм пътувала с него, но през други митници. А този път ми се обади, каза, че в четворката ще има страхотен концерт…
— В четворката?
— Да, Земя-4, Антик… Пътят от Москва дотам е неудобен, най-лесно е през кулата на „Семьоновска“ в деветката, оттам километър пеша до друга кула, а оттам вече е удобно за Антик…
Изведнъж си помислих, че митниците, изглежда, се привличаха помежду си. Ако ги разхвърляха хаотично по света, ситуацията „километър пеша“ едва ли щеше да се среща. А така можех да стигна до кулите в Кимгим и Нирвана, сигурно и до някои московски кули.
— Добре, тръгнахте към Антик на концерт — казах. — По-нататък?
— Отидох при Миша, а той каза, че тук се е появила нова митница, може през Кимгим, ще стане по-бързо. Е, оттам пак на Земята, през Вайсбаден, затова пък после във Франкфурт — и оттам има много удобен път за Антик…
Погледнах девойката с някакво ново чувство. Разбира се, в наши дни не е рядкост да се чуе фразата: „Отлетяхме до Крим за почивните дни“ или „Отскочихме до Турция за уикенда“. А и вече е обичайно за средната класа да избира сложни маршрути: „Летим до Франция, защото не е трудно да се получи виза, оттам наемаме кола, отиваме в Италия и отсядаме там“. Да не говорим за стопаджиите, които със стотина евро в джобовете отиват до Португалия и се връщат.
Обаче… да отидеш в един свят на концерт, минавайки през два други свята, за да спестиш време — това е яко!
— Хубав ли беше концертът? — попитах.
— Не можахме да се доберем до него. Жалко. Беше на група „Край“, барабани и флейта, много красиво… — Настя изведнъж се смути. — Не сте ли ги чували?
— Добре, да не се отклоняваме — казах. А в същото време си мислех за всичките онези безбройни групи, които понякога чуваш на гости или намираш в интернет. Групи със странна етно музика, за които няма никаква информация — само записи или файлове и свой тесен кръг поклонници, живеещи в слухове и митове. Колко такива групи всъщност не принадлежат на нашия свят? Колко записи са дошли от Кимгим, Антик или друг обитаем свят, за да се разтворят в океана от земна музика? — Решихте да минете през моята митница. Какво означаваше бележката ти?
— Тя не е моя.
— Настя, видях как я хвърли.
— Да, хвърлих я. Миша ме помоли.
— Какво?
Настя въздъхна:
— Миша… Ме… Помоли. Каза: „Нека да се пошегуваме с митничаря. Той е още хлапе, нищо не разбира. Да му подхвърлим бележка, митничарят ще тръгне след нас, ще намери хотела, старицата ще му разкаже всичко. Ние веднъж нощувахме там“…
Тя замълча, гледайки ме с честните си сини очи. Поклатих глава и казах:
— Да, имала си време да се подготвиш… Настя, аз съм митничар.
Настя разпери ръце:
— И какво?
— Усещам лъжата. Хайде без глупави измишльотини. Защо ме подмами в хотела?
— Не сме искали нищо лошо…