Table of Contents
1
3
4
ПРЕРОДЕН
8
10
11
13
16
17
18
ЗЛАТЕН
20
22
24
25
29
31
32
33
ЖЪТВАР
34
36
37
40
41
44
ЧАСТ I
1
3
4
ПРЕРОДЕН
8
10
11
13
16
17
18
ЗЛАТЕН
20
22
24
25
29
31
32
33
ЖЪТВАР
34
36
37
40
41
44
ПИЪРС БРАУН
ЧЕРВЕН ИЗГРЕВ
Искаше ми се да живея в мир. Ала моите врагове ме въвлякоха във война.
Пред очите ми стоят хиляда и двеста от най-силните им синове и дъщери. Слушам речта на безмилостния Златен мъж, застанал между величествените каменни колони. Слушам изчадието, разпалило огъня, изпепеляващ сърцето ми.
- Хората не са създадени равни! - заявява той. Висок, властен - не човек, а същински орел. Казват, че смирените ще наследят земното царство. Че силните трябва да се грижат за крехките. Това е Благородната лъжа на Демокрацията. Ракът, поразил човечеството.
Погледът му пронизва събралите се ученици.
- Ние с вас сме Златни. Ние сме завършекът на еволюционното развитие. Ние се издигаме над човека, който е купчина плът, и сме пастири на по-низшите Цветове. Вие сте наследили този завет.
Той замлъква и оглежда лицата на събралите се.
- Но това се заплаща. Властта трябва да се завземе. Богатството - да се спечели. Власт, господство, империя се купуват с кръв. Вие, деца без белези, не заслужавате нищо. Вие не познавате болката. Не знаете какви жертви са направили предците ви, за да ви издигнат толкова нависоко. Но скоро ще узнаете. Скоро ние ще ви научим защо Златните управляват човечеството. И ви обещавам, че сред вас ще оцелеят единствено годните да властват!
Ала аз не съм Златен. Червен съм.
Той смята хората като мен за слабаци. Мисли ме за тъп, за немощен, за получовек. Не съм отраснал в дворци. Не съм яздил коне из ливади, не съм ял ястия от езичета на колибри. Изкован съм в търбуха на този жесток свят. Омразата наточи острието ми. А любовта ме закали.
Той греши.
Никой от тях няма да оцелее.
ЧАСТ I
РОБ
На Марс расте едно цвете.
То е червено, ярко и пригодено за нашата почва.
Нарича се хемант. Това означава „ кървав цвят“
1. ПЪКЛОЛАЗ
Първото, което трябва да знаете за мен, е, че съм син на баща си. И когато дойдоха за него, аз постъпих така, както той ме помоли. Не плаках. Нито когато Обществото предаваше ареста по телевизията, нито докато Златните го съдиха, нито когато Сивите го обесиха. Майка ми ме удари заради това. Брат ми Кийран трябваше да бъде стоикът. Той беше по-големият, аз - по-малкият. Аз трябваше да съм ревльото. Вместо това Кийран се разциври като момиченце, когато Малката Ео втъкна хемант в лявата работна обувка на баща ми и пак изтича обратно към татко си. Сестра ми Лиана го заоплаква тихо до мен. Аз само гледах и си мислех, че е срамота, дето той танцуваше, когато умря, а не бе обул обувките си за танци.
На Марс гравитацията е слаба. Затова, за да се строши вратът, трябва да се дръпне човекът за краката. Това предоставят на близките.
Вътре в пържилника собствената ми воня нахлува в носа ми. Скафандърът е от някаква нанопластмаса и в него не е чак такава жега, каквато предполага названието му. Той ме изолира от глава до пети. Вътре нищичко не прониква. Нищо не се процежда и навън. Топлината - в никакъв случай. Най-гадното е, че не можеш да си избършеш потта от очите. Страшно люти, докато се просмуква през лентата за глава и ти се стича в петите. А как смърди, като пикаеш, за това да не отваряме дума. И няма как да не пикаеш. Налага ти се да лочиш тонове вода през тръбичката за пиене. Сигурно може да си сложиш катетър. Ние избираме вонята.
Чувам от комуникатора в ухото ми как сондьорите от моя клан клюкарстват помежду си, докато се возя върху ноктоСондата. Сам съм в дълбокия тунел, яхнал машината с конструкция на титанична метална ръка, която рови и кърти земята. Аз контролирам нейните разтапящи скалите пръсти от седалката, монтирана като кобур върху сондата точно където трябва да е лакътят. Там пръстите ми, напъхани в контролиращите ръкавици, управляват многобройните, подобни на пипала, сонди на около деветдесет метра по-надолу, откъдето съм кацнал. Казват, че за да станеш Пъклолаз, пръстите ти трябва да се стрелкат бързо като огнени езици. Моите са още по-бързи.
Въпреки гласовете, кънтящи в ухото ми, аз съм сам в дълбокия тунел. Моето съществуване - това са вибрациите, ехото на дъха ми и жегата, толкова гъста и гадна, сякаш съм увит в тежко одеяло от вряла пикня.