Стражите на Минерва до един са се качили на бастионите да гледат дуела. Не могат да отбият внезапната светкавична атака на войниците демони, като затворят бавната си порта. Едва успяват да заредят и натегнат лъковете си, преди Севро, Виещите и съюзниците ни да се промъкнат през затварящата се врата. От другата страна на крепостта войниците на Дом Диана бавно ще се катерят по стените с въжетата, които използват, за да се качват на глупавите си дървета. Да. Сега под-свирването се чува оттам. Един страж ги е видял. Никой няма да му се притече на помощ. Моята армия напредва, дори и фалшивите Виещи, които взехме назаем от Диана и предрешихме се като Севро и бандата му.
Унищожаваме Дом Минерва за минути. Високо горе Прокторите все така вият и се смеят. Струва ми се, че cа пияни. Всичко приключва, преди Мустанга да успее да предприеме каквото и да било, освен да се втурне в галоп през калното поле, през все още тлеещата трева. Дузина конници препускат подире й, сред тях са Викс и Касандра. Ще я хванат преди мръкнало, а аз съм виждал как постъпва Викс с пленнит ушите им - затова яхвам Квиет и също я последвам
„Мустанга зарязва коня си в края на една горичка в южна посока. Спешаваме се и оставяме трима войници да пазят конете, ако тя завие обратно. Касандра хлътва в гората. Викс тръгва подире им - преследва ме целенасочено, сякаш мога да знам къде се крие Мустанга. Това не ми харесва. Не ми харесва да съм в гората с Викс и Касандра. Само един нож в гръбнака, и край. И двамата са готови на това. За разлика от Полукс те вероятно ме мразят, а моите Виещи и Касий са далече. Ала все пак никакъв нож не ме застига.
Намирам Мустанга по погрешка. Две златни очи се взира от една кална яма и срещат моите. Викс е с мен. Той изругава че имал страшен мерак да обуздае кръвогадната кобила и да види как изглежда с юзда. Застанал там, втренчен в храстите със злобна ухилена гримаса, изглежда побъркан, извратен и зъл - като обгоряло дърво след пожар. Викс има по-малко телесни мазнини от всички, които съм виждал, и всяка вена и сухожилие играят под изпънатата му кожа. Езикът му се стрелка по съвършените му зъби. Знам, че ме подстрекава, и затова го отвеждам по-далече от калната яма.
Ео не заслужаваше да умре като робиня на Обществото. И въпреки своя Цвят Мустанга също не заслужава никакви юзди.
32.АНТОНИЯ
Взех този изпит. Неизбежната война с Минерва свърши. Освен това и вкарахме в клопка Дом Диана.
Дом Диана имаше три възможности за избор преди битката. Можеха да ме предадат на Минерва и да поробят моя Дом, но аз наредих на Касий да прати отряди да изловят всеки ездач. Можеха да приемат предложението ми. Или да отидат при нашата крепост и да се опитат да я превземат. Ако бяха избрали този вариант, хич нямаше да ми пука - това беше клопка. Не Пяхме оставили вътре вода и лесно щяхме да ги победим чрез обсада.
Сега те са завзели крепостта на Минерва, а ние сме навън, сред равнините. Те можеха да спазят уговорката си. Ние щяхме да вземем знамето, а те - да получат крепостта и всичките й обитатели. Но знаех, че ще проявят алчност. И те я проявяват. Портата се затваря и те си мислят, че са завзели стратегически бастион. Добре. Точно затова вкарах Севро вътре с тях.
Скоро се издигат пушеци. Той унищожава складовете с храна, докато те поробват минервийците и завардват стените срещу моята армия. После замърсява кладенците с изпражнения и се скрива в подземията със своите Виещи.
Дом Диана не са свикнали с подобна война. Всъщност те никога не са напускали горите си. Да ги изчакаме да ши не ни коства никакви усилия. Три дни вътре - и явно все още са изненадани, че не си тръгваме. Вместо това лагеруваме на север и на юг от крепостта с конете си и палим огньове на всякъде наоколо, та да не могат да се измъкнат през нощта. Жадни са. Водачката им Тамара не ме приема. Твърде я е срам да я изловим като предателка.
Най-сетне, на четвъртия ден, Тамара ми предлага десет роби от Минерва и всички наши поробени войници, ако и позволя да се прибере у дома. Изпращам Лея да й каже да ходи да се шлака. Когато се връща, Лея се кикоти като дете. Отмята коси, хваща ме за ръката и се навежда над нея, като изиграва подигравателно отчаянието на Тамара.